Мюнхенско споразумение

Мюнхенско споразумение
От ляво на дясно: Чембърлейн, Даладие, Хитлер, Мусолини и Чано
Информация
Вид	споразумение
Подготвяне	29 септември 1938 г.
Подписване	30 септември 1938 г.
Място	Мюнхен
В сила от	1938 г.
Условия	прехвърляне на Судетска област от Чехословакия на Германия
Страни	Нацистка Германия Великобритания Франция Италия
Език	чешки
Мюнхенско споразумение в Общомедия

Мюнхенското споразумение от 1938 година е споразумение, съставено в Мюнхен на 29 септември 1938 година и подписано на 30 септември същата година от премиера на Великобритания Чембърлейн, премиера на Франция Даладие, райхсканцлера на Германия Хитлер и премиера на Италия Мусолини. Споразумението уговаря предаването на Судетска област от Чехословакия на Германия. Широко известно е също като Мюнхенски сговор.

Предистория

Преди началото на Втората световна война Нацистка Германия без използване на военна сила присъединява редица територии в Европа: Австрия (вж. Аншлус) и Судетската област (1938), централните райони на Чехия и Мемелската област (1939). Тук става въпрос за присъединяването на Судетската област.

През 1938 година в Чехословакия живеят 14 млн. души, от тях 3,3 млн. етнически немци, компактно живеещи в Судетската област. Промишлеността на Чехословакия, в това число и военната, е сред най-развитите в Европа. Заводите „Шкода“ от момента на окупацията от Германия до началото на войната с Полша са произвели почти толкова военна продукция, колкото е произвела за същото време цялата военна промишленост на Великобритания. Чехословакия е сред водещите световни износители на оръжие, нейната армия е превъзходно въоръжена и се опира на мощните укрепления в Судетската област.

Судетските немци, подстрекавани от пронацистката судетско-немска партия на Конрад Хенлайн, постоянно заявява за нарушаване на техните права от страна на чехословашкото правителство. Правителството предприема ред мерки по обезпечаване на представителство на судетските немци в Националното събрание, местното самоуправление, образованието на майчин език, но не успява да намали напрежението. Опирайки се на тези заявления, Хитлер през февруари 1938 г. се обръща към Райхстага с призив „да се обърне внимание на ужасяващите условия на живот на немските събратя в Чехословакия“.

Първа судетска криза

В края на март 1938 година Хенлайн отива в Берлин, където получава инструкции за следващите действия. През май ръководеното от него движение активизира прогерманската пропаганда, издига искане за провеждане на референдум за присъединяването на Судетските земи към Германия и на 22 май същата година - деня на общинските избори - подготвят преврат, за да превърнат тези избори в референдум. Едновременно с това се извършва прехвърляне на части на Вермахта към чехословашката граница.

Това провокира първата судетска криза. Чехословакия провежда частична мобилизация, вкарва войски в Судетите и заема приграничните укрепления. В поддръжка на Чехословакия се обявяват Франция и СССР (в изпълнение на съветско-френския договор от 2 май 1935 година и съветско-чехословашкия договор от 16 май 1935 година). Протест по отношение на силовото разрешаване на кризата заявява даже Италия – съюзник на Германия. Опитът да се завладеят Судетите, опирайки се на сепаратисткото движение на судетските немци, претърпява неуспех. Хитлер преминава към преговори. Преговорите се водят между Хенлайн и чехословашкото правителство при посредничество на Великобритания.

Втора судетска криза

На 12 септември 1938 година, след провала на преговорите, е провокирана втората судетска криза. Движението, ръководено от Хенлайн, организира масови протести в Судетите, което принуждава чехословашкото правителство да обяви военно положение в Судетска област. Хенлайн бяга от арест и се скрива в Германия. На следващия ден Чембърлейн с телеграма уведомява Хитлер за готовността му да посети Германия „заради спасението на мира“. На 15 септември 1938 година Чембърлейн пристига на среща с Хитлер в град Берхтесгаден в Баварските Алпи. По време на тази среща фюрерът заявява, че искал мир, но бил готов заради чехословашките проблеми и на война, която обаче можела да се избегне, ако Великобритания се съгласяла на предаване на Судетската област на Германия въз основа на правото на нациите на самоопределение. Чембърлейн се съгласява с това.

На 18 септември в Лондон се провеждат британско-френски консултации. Страните стигат до споразумение, че териториите, на които преживяват повече от 50% немци, трябва да преминат към Германия, и че Великобритания с Франция гарантират новите граници на Чехословакия. На 20 - 21 септември британският и френският посланици в Чехословакия заявяват на чехословашкото правителство, че в случай че то не приеме британско-френското предложение, френското правителство „няма да изпълни договора“ с Чехословакия. Съобщават и следното: „Ако чехите се обединят с руснаците, войната може да приеме характер на кръстоносен поход срещу болшевиките. Тогава ще бъде много трудно на правителствата на Великобритания и Франция да останат настрани“. Чехословашкото правителство не се съгласява с дадените условия.

На 22 септември Хитлер дава ултиматум: да не се пречи на Германия в окупацията на Судетите. В отговор на това Чехословакия и Франция обявяват мобилизация. На 27 септември Хитлер пред заплахата на започване на война дава обратен ход и изпраща на Чембърлейн писмо, в което съобщава, че не иска война, готов е да даде гаранции за безопасността на останалата част от Чехословакия и ще обсъди детайлите на договора с Прага.

Мюнхенската конференция

През 29-30 септември в Мюнхен по инициатива на Хитлер се провежда среща между ръководителите на правителствата на Великобритания, Франция, Германия и Италия. Въпреки обещанието в писмото до Чембърлейн обаче чехословашките представители не са допуснати до обсъждането на споразумението.

Представители:

• Хитлер и Мусолини – от страна на Антикоминтерновски пакт, и
• Даладие и Чембърлейн – министър-председателите на Франция и Великобритания.

Основа на съглашението са предложенията на Италия, практически неотличаващи се от исканията, издигнати по-рано от Хитлер при срещата му с Чембърлейн. Последният и Даладие приемат тези предложения. В 1 ч. през нощта на 30 септември 1938 г. Чембърлейн, Даладие, Мусолини и Хитлер подписват Мюнхенското споразумение. След това в залата, където е подписано споразумението, се допуска чехословашката делегация. Правителствата на Великобритания и Франция оказват натиск на правителството на Чехословакия, така че, въпреки потвърдената решимост на СССР да окаже военна помощ и отказа на поддръжка от Франция, чешкото правителство без съгласието на Националното събрание приема даденото споразумение.

Великобритания, Италия и Франция се съгласяват с германското искане за анексиране на Судетската област, а после и на цяла Чехословакия. След два дни е подписано и Мюнхенското споразумение, уреждащо това. Малката страна е поканена само да подпише. Анексираните от Германия територии имат площ от 29 000 km² и биват населявани от 3,6 млн. души (около четвърт от населението на Чехословакия). Конференцията и спогодбата от Мюнхен дават увереност на Германия да иска още територии, което прокарва пътя по-късно за избухването на Втората световна война.

Последствия

Откъснати територии от Чехословакия

Откъсването на Судетската област е само началото на процеса по разделяне на Чехословакия.

На 1 октомври 1938 година Полша в ултимативна форма иска от Чехия да ѝ се предаде Тешинската област, предмет на териториални спорове между нея и Чехословакия през 1918 - 1920 г. Останало в международна изолация, чехословашкото правителство се принуждава да приеме условията на ултиматума.

Под натиска на Германия чехословашкото правителство на 7 октомври приема решение за предоставяне на автономия на Словакия, а на 8 октомври - на Закарпатска Украйна.

На 2 ноември 1938 година Унгария по решение на Първия виенски арбитраж получава южните райони на Словакия и Закарпатска Украйна с градовете Ужгород, Мукачево и Берегово.

През март 1939 година Германия окупира останалата от Чехословакия част, включвайки я в състава на Райха под името „Протекторат Бохемия и Моравия“. В ръцете на Германия попадат значителни запаси от въоръжението на бившата чехословашка армия, които позволяват да се въоръжат 9 пехотни дивизии и чехословашките военни заводи. При нападението на СССР от 21 танкови дивизии на Вермахта 5 са окомплектовани с танкове чехословашко производство.

На 19 март правителството на СССР връчва нота на Германия, където заявява за своето непризнаване на германската окупация на части от територията на Чехословакия.

Споразумението, подписано в Мюнхен, става кулминационна точка в британската „политика на умиротворяване“.

Част от историците счита, че тази политика е опит за преустройство на Версайската система от международни отношения по дипломатически път, чрез договорености между 4-те велики европейски държави. Чембърлейн, връщайки се от Мюнхен в Лондон, на стълбичката на самолета заявява: „Peace for our time“.

Друга част от историците обаче счита, че истинската причина за провеждането на тази политика е опитът на западните страни да унищожат СССР. Например заместник-министърът на външните работи на Великобритания Кадоган записва в своя дневник: „Премиерът (Чембърлейн) заяви, че по-скоро ще подаде оставка, отколкото да подпише съюз със Съветите“. Затова тези историци смятат, че „политиката на умиротворяване“ е многоходова комбинация по насъскването на Хитлеристка Германия и СССР, провеждана от 1937 година, и постигнала целта си през 1941 г.

Алтернативни гледни точки

През 2013 година руският либерален дисидент и писател емигрант в САЩ Юрий Нестренко публикува статията си "Изпуснатата възможност", в която защитава гледната точка, че е трябвало Великобритания и Франция да продължат с линията си от Мюнхен на търпимост към немската политика на мирна ревизия на Версайския диктат с цел използването на Третия Райх за война срещу и за унищожението на СССР и дори в такъв случай от страна на Запада е трябвало да се предостави на Германия материална помощ и даже - да се създаде с нея противокомунистически военен съюз, принуждавайки СССР да воюва на 2 или повече фронта, а в тази виртуалност Германия е щяла да воюва само срещу СССР (при това без почти целите й територии да са подложени на масирани бомбардировки, отклоняващи за защита на немското небе поне една трета от Луфтвафе, хиляди Противовъздушни оръдия и милиони тонове стомана и бетон, нужни за построяването на Противовъздушните кули в най-големите немски градове и на бомбоубежища и в редица други дори в случаите, когато нападенията не са нанасяли никакви вреди на немските военни промишленост и снабдяване, с изключение на някои бомбардировки в края на войната като тези над незащитения Дрезден през февруари 1945-та година) - докато в реалната история е обратното и освен това са били отклонявани немски войски за окупация на голяма част от Западна Европа (която в този случай е щяла да бъде избегната), Югославия и Гърция, и в такъв случай, имайки предвид факта, че Операция Барбароса и в реалната история представлява най-тежкото военно поражение, претърпявано от една държава и армия - от началото й до началото на съветското контранастъпление в Битката за Москва на 5 декември 1941 година Германия и съюзниците й овладяват територии с обща площ над 1 543 000 квадратни километра, което е повече от площта на Перу - 19-тата по големина страна в света, при това окупираните територии са били сред най-развитите части на СССР, невъзвратимо са загубени към 5 милиона убити и пленени - цифра, сравнима с броя мобилизирани в армията на Великобритания през войната, а числеността на съветските танкове отпреди началото на войната е възстановена едва през март 1944 г., и при падане на Москва, до която в кулуминацията на настъплението към нея немците се доближават на 29 километра, стопанските, политическите и моралнопсихологическите последствия биха довели до бърз разгром на СССР - дори Япония пак да не бе започнала война срещу него, и падане на тоталитарния комунистически сталинистки режим даже на неокупираните от чужди сили територии на бившия съюз. В такъв случай Германия е щяла да получи твърде обширни територии, дори за пълното им усвояване, нуждата от поддържане от контрол над тях е правела всякакви следващи военни действия от нейна страна невъзможни или, в краен случай, заплахата от нея би била по-малка от Съветската по време на Студената война, идеологически нацизмът като насочен само към обслужване на интересите на немската нация, можещ да вреди на другите около нея само до задоволяването й и стремял се максимум до установяването на немско господство над континентална Европа се третира от Нестренко като по-малка заплаха от комунизма, заради стремежа му още от създаването му като идеология към пълно световно господство. Счита за оправдано в името на унищожението на комунизма и предотвратяването на световното му шествие изоставянето на Полша на пълна немска окупация - още повече, че и в реалната история Полша първо е окупирана от Германия и СССР едновременно, а след това - само от последния, дори Хитлер да не се е задоволил само с получаването на Данцигския коридор между Източна Прусия и останалата част на Германия, както би направил без западните гаранции за Полша според американския палеоконсервативен политик и публицист Патрик Бюканън, Япония е щяла да бъде задоволена с териториални компенсации в руския Далечен изток и Сибир срещу отказ от претенции в Югоизточна Азия и Океания, при незадоволяване - без подкрепата на Германия не би се решила на нападение срещу САЩ и Великобритания, но и ако бе осъществила нападение над първата - САЩ и Япония сами щяха да водят помежду си Тихоокеанската война, докато Европа заедно е щяла да воюва против СССР, като впоследствие западните окупационни зони са щели да бъдат превърнати в свободни и некомунистически руски държави, по-проспериращи отколкото в реалната история в Съветска и Постсъветска Русия, а Германия пак е щяла да бъде в клещи. Холокостът (започнал след отказа за приемане на еврейски бежанци от Съюзническите страни, а съюзът на капиталистическите САЩ, Британска империя и сателитите им в Америка, Азия, Европа и Африка с комунистическия СССР е убедил нацистите в правотата на тезите им за "Световната еврейска власт, враждебна към Германия"), е щял да бъде предотвратен, като Хитлер е щял да осъществи пръвоначалните си планове за изселване на Европейските евреи некомунисти, а за доказателство на това Нестренко използва факта, че поради Западния натиск противоеврейската кампания в Германия е била временно спряна по време на Берлинската олимпиада, и част от евреите в Германия и на подконтролните и съюзните й територии са щели с времето да бъдат изселени във Великобритания, Южна Африка, Родезия (днешно Зимбабве) и англосаксонските страни от Новия Свят (без Ямайка), а другата част - в Британска Палестина, като в такъв случай днешен Израел би имал няколко милиона повече жители - тук Нестренко също критикува Западните демокрации за това, че не са се опитали да искат поне смекчаване на политическите репресии в СССР. Германия не би извършила геноцид над руснаците и другите славяни, защото такова нещо не се е предлагало даже в неприетия като окончателен вариант за следвоенното устройство на новите източни територии Генерален план "Ост", немската власт би била по-малко зло от комунистическата диктатура, защото най-големите жестокости над неевреи в Русия са били нацистките противопартизански операции, част от които - извършвани от облечени в немски униформи войници на съветската тайна полиция НКВД с цел настройване на местните жители против немците, а с ликвидацията на тази структура, поддържаща движението, то бързо би изчезнало, партизаните са щели да се снабдяват само с мародерство и тогава срещу тях са щели да бъдат създадени местни териториални милиции - а и в реалната история с времето немските офицери и администратори на окупираните Източните територии са осъзнавали нуждата от сътрудничество с местното население на противокомунистическа основа, заради което в Беларус през 1944-та година успешно е създадено марионетно правителство, защото след завоеванието, както винаги в историята, са щели да се уредят отношенията между победителите и победените, и следователно, жертвите на нацистката окупация биха били много по-малки от тези на комунизма, сред които немалка част са щели да са комунисти. Част от бившите колхозниците са щели да бъдат преселени на нови обработваеми земи, но едновременно с това биха получили собственост върху тях и с подобряването на стопанската система са щели да подборят жизненото си равнище. Държавните доставки на хранителни продукти спрямо дела на произведените при немската окупация са били по-ниски, от тези в съветските колхози, почти всички съветски концлагеристи са щели да излязат на свобода, след войната Остарбайтерите без военновременната нужда от допълнителна работна ръка, която да замести отишлите по фронтовете мъже, са щели да продължат да съществуват като доброволни гурбетчии в Германия, предвид факта, че от 4 милиона отстарбайтери след края на Съветско-германската война само 15% се връщат доброволно в СССР, като цяло нацистите не са създавали пречки, а и дори са подпомагали руския културен живот, опровергаващо наличието на планове за "насилствена германизация" на руснаците - особено факта, че именно немската окупация и възстановената при нея религиозна свобода за неевреите (които извън Балтийските страни и Западна Украйна в огромното си мнозинство не изповядват традиционните за Германия религии католицизъм и протестантство) принуждава Сталин временно да спре преследванията над християните на подконтролните си територии и да създаде казионна църква, въпреки че руската култура би била провинциализирана и културни преследвания все още са щели да бъдат осъществявани. След войната отношенията на Германия със Западните демокрации биха били като тези на Китай по време на написването на статията, със Запада - страната би била редовно критикувана за системните нарушения на човешките права, но биха си сътрудничели икономически пълноценно. Фактът, че дори против стоящите под и настъпващите към немската столица съветски войски Хитлер не използва немското химическо оръжие - в това число и най-токсичният газ Зарин, против който е нямало защита, е говорел, че при наличие на ядрено оръжие след спечелената война също не би го използвал, а то би било повече допълнителна гаранция за световния мир, вместо заплаха за живота на Земята. След смъртта на Хитлер нацисткия режим е щял да започне да се разлага и неизбежно да рухне, като руските земи са щели да се освободят напълно или почти напълно, а в днешна Германия са щели да бъдат териториите й, отнети от победителите, а отнелите към 1941 ва година десетки милиони животи комунистически престъпления са щели да бъдат разследвани и осъдени от международен трибунал.

Литература

• ((ru)) Системная история международных отношений. Под ред. Богатурова А. Д. М: Московский Рабочий, 2000, глава 10. ISBN 5-89554-138-0
• ((ru)) Свищев В. Н. Танковые соединения и объединения Германии перед нападением на СССР
• ((ru)) Малая советская энциклопедия. Т.8 – М: 1939, с. 449
• ((ru)) Соглашение между Германией, Великобританией, Францией и Италией 29 сентября 1938 г.
• ((en)) Krejčí, Oskar: „Geopolitics of the Central European Region. The view from Prague and Bratislava“ Архив на оригинала от 2006-08-16 в Wayback Machine. Bratislava: Veda, 2005. 494 p. (Free download)

виж също

Пакт Рибентроп – Молотов

Външни препратки

• ((ru)) Чехословацкий кризис 1938 г.