Mila Maeva

Монографията е посветена на българската емиграция в Англия в исторически и съвременен контекст в търсене на специфики и миграционни транснационални модели. Тя се състои от: Увод; 5 глави („Исторически преглед или българите в Англия от средата на ХIX в. до 1989 г.”, „Съвременната имигрантска ситуация във Великобритания и отношението към българите”, „Прекосяване на границите”, „Институции, топоси и транснационални връзки”, „Език, празници и спомени”); Защо субгрупи? Вместо заключение; Използвана литература; Приложения (илюстративен материал) (общо 320). Книгата представлява първото цялостно и задълбочено изследване на българската емиграция в Англия от Възраждането до днес, основано на преглед на британски архиви и собствен теренен материал, събиран в периода 2007-2015 г. Проучването проследява и анализира промените в начините за прекосяване на границите, мотивите и социалноикономическите специфики на българските емигранти в Англия в периода след 1989 г. до 2015 г. Спира се върху българските институции и топоси в Англия през призмата на субгрупите, създадени от емигрантите. Представя и анализира ролята на езика в емиграция като важен комуникационен елемент при интеграцията в новото общество, както и промените във всекидневния живот и в празничната култура в следствие на заселването на Острова. В монографията емигрантите в Англия са обект на проучването. Основният стремеж е да представи тяхната гледна точка – защо и как мигрират, какво е отражението на прекосяването на границите върху действията и живота им, как учат нов език и градят нов дом, как се приспособяват към английското общество, какво носят и променят в своята култура и традиции, както и как се чувстват самите те на Острова, как и защо изграждат своите субгрупи и как създават своите зони на комфорт.
Книгата представя и анализира българските емигранти в Англия не една консолидирана и хомогенна общност, а като многобройни и разнообразни субгрупи, създадени съзнателно или не. Субгрупите включват индивиди, които са взаимносвързани и които се поддържат, обединени около един социален или културен елемент или дори възглед, който е възприеман от тях като водещ и който предопределя тяхната идентичност. Българите в Англия осмислят разделението помежду си на основата на локален и етнически произход, място на заселване, възраст, пол, религия, език, социален и трудов статус, занятие, способности, мотивация и дори педагогически подходи и музикални предпочитания. Водещ принцип при създаването на субгрупите е как самите емигранти възприемат своите сънародници и желанието им да бъдат с хора, близки като начин на мислене, социален статут или мироглед. Изследването е фокусирано именно върху функционирането на тези субгрупи в рамките на приемащото общество. Субгрупите, основани върху усещането за еднаквост и чувство за принадлежност или за въобразена общност, затварят мисловно или емоционално дори социални полета, разбирани като множество вътрешнозаключващи се мрежи от социални отношения, чрез които се обменят, организират и трансформират идеи, практики и ресурси, като училища, църкви или заведения. В рамките на субгрупите се включват различни видове отношения, в които българите живеят живота си, като роднински, приятелски взаимоотношения, икономическо влияние и общи интереси. Субгрупите обединяват емигранти, които са емоционално свързани помежду си, като всеки от тях е прикрепен към роднинските групи, общността, училището и колегите, както и към по-големи религиозни, политически, образователни и държавни институции и е част от големи отворени транснационални мрежи, били те източноевропейски или просто мигрантски. Така субгрупите се превръщат сами по себе си във възлите на емигрантските мрежи.
Обикновено създадените от българите субгрупи са вътрешно хомогенни и са основа за конструирането на социалния живот като създават чувство за солидарност между членовете си. От друга страна те не са външно затворени, защото позволяват непрекъснато включване на индивиди със сходни възгледи, интереси, социално положение, ценности т. н. Тези субгрупи са принципно отворени конфигурации на отношения, които могат да обграждат групи и общности сред други социални формации. Освен че са с интензивен характер и често променят своя размер, а е възможно и да се препокриват, те се преоформят под влияние на външни фактори като заобикалящата социална или културна среда. Това означава, че тези субгрупи рядко са стабилни, с непроменен характер, често са съставени от неголям брой хора, пряко подчинени на желанието
3
на хората да се обединяват в общности. Изграждането им е повече процес, отколкото стабилна структура, заради непрекъснатото движение на индивидите. Тези субгрупи могат да бъдат и транснационални, защото участват в политически, икономически, социални и културни дейности, които надхвърлят границите на една държава и свързват пряко или непряко индивидите и организациите от една страна с индивиди и организации от друга страна. Докато някои от членовете се идентифицират повече с едно или друго общество, то мнозинството поддържат различни идентичности, свързани с една или повече нации.
Създаването на субгрупи е предопределено от адаптацията и в приемащото общество като фокусът е поставен върху честотата и интензивността на взаимодействие между мигрантите и не-мигрантите и тяхното участие в трудовия пазар или гражданското им включване. Тъй като тези субгрупи се превръщат в ядрото, около което българите градят своя живот при настаняването си в Англия, освен с проследяване и анализиране на процеса на създаването и функционирането им, монографията изследва причините за възникването им. Те се коренят в търсенето на спокойствие в процеса на адаптацията в новата държава и са свързани със създаването на усещане за дом, познатост или на „зона на комфорт”, от която имат нужда емигрантите в сложната ситуация, в която попадат. В рамките на своята субгрупа българите се чувстват приети и емоционално стабилни, защото тя им носи сигурност.

With the establishment of the state of emergency in Bulgaria on 8 March 2020 due to the spread of the COVID-19 pandemic, several restrictive measures aimed at social distancing were being introduced, to which the public had a contractionary reaction. The so-called “COVID-19 nests” led to the quarantine of a number of settlements. The ski-resort town of Bansko and the village of Panicherevo were the first isolated settlements targeted by our study. We focused on the reactions of the local Roma population, which were largely determined by their perceptions and understandings of infectious disease. The research methodology included ethnographic field research carried out in 2021. The data from the semi-structured interviews and focus-group discussions presented local responses to the pandemic, which to a large extent also represented the diversity of attitudes not only in the Roma community but also in Bulgarian society. The main questions we focused on were the great extent to which R...

The study considers disaster as a social phenomenon that affects individuals, communities, and societies. It focuses on a specific technological catastrophe—a train explosion in the village of Hitrino in Shumen region, Bulgaria, that killed seven, left 23 injured, and demolished 23 houses. The article describes and analyses the local community’s reactions based on fieldwork, i.e. ethnographic and sociological surveys conducted in 2018 to 2019. Attention is paid to the behaviour, management, and methods of coping with the short-term and long-term consequences of the disaster on individual, group, and institutional levels, as well as to the changes in social and ethnic relations. Hitrino is defined as a community in crisis in relation to the degree of its ability to develop a local strategy in advance, and due to the experience it accumulated. The study shows that disaster recovery strategies must include work with local communities which play a key role in reducing the negative impac...

The article focuses on British politics and stereotypes about Bulgarian citizens in the period after 1989. The article is based on a review of official British documents concerning the migration of Bulgarians from 1990s onwards. Various data originating from tabloids from the period 2004-2015 that had an effect on Bulgarian migrants residing in the UK was also explored. The main part of the paper is based on a round of ethnographic field studies of Bulgarian immigrants multilocally conducted in Britain and in Bulgaria. It explores the influence of British immigration policy and media informations on Bulgarian movements and settlement in the UK. The special attention is put on Bulgarian feelings and perceptions of discrimination. The study seeks to answer questions about the effectiveness and appropriateness of British policies and the migrants' future adaptation and loyalty towards the host country.

The article discusses the migratory movements from Bulgaria towards Norway, based on a field ethnographic research. The journey to the north and the accommodation in an almost unknown and cold country are analysed on the basis of oral history methods. The personal stories of the Bulgarian migrants present their view of the journey, their notions of Norway and the settling in afresh as a personal experience in the context of the complex migratory situation there. The specifics of the Bulgarian settlement in Norway predetermine the manner in which home and journey are perceived. The successful and relatively rapid advancement, the high living standard, the social model and the ability to quickly unite separated families, transform the migration north from a plain movement into a stationary lifestyle. For the Bulgarians, the newly established home in Norway acquires different aspects – it is the centre of the family, of comfort and security. For those immigrants the journey north also involves certain return to the ‘native Bulgarian’ expressed through the creation of a ‘Bulgarian Home’ via different immigrant institutions and organizations. The new transnational and cross-cultural home of the Bulgarians in Norway is becoming their ‘zone of comfort’.

The article traces the influence of emotional processes on the migration and mobility of Bulgarians abroad. It is an attempt to conceptualize emotions as a better tool for understanding population movement. The study has several goals. The first is the examination and analysis of the emotions that motivate leaving the homeland, settling, integrating and adapting in the host country. Part of the study are the emotional connections between emigrants from Bulgaria and their attachment to the homeland and the search for and finding a new home.
The article is based on fieldwork studies of Bulgarian cases from France, Great Britain and Norway. Ethnographic qualitative research and semi-structured interviews, personal history (autobiographical) methods and narrative analyses conducted from 2001 to 2017 were used as the main methodology. Ethnographic description and analysis of emotions such as excitement, anger, fear, guilt, hope, disappointment and joy, etc. will contribute to an in-depth look at the topic of migration.

En raison de leur poids démographique, de leurs appartenances ethniques et confessionnelles et de leur distribution géographique, les Turcs bulgares ont toujours fait l'objet d'une attention particulière de la part des pouvoirs publics bulgares et turcs. L' ...

The article discusses the migratory movements from Bulgaria towards Norway, based on a field ethnographic research. The journey to the north and the accommodation in an almost unknown and cold country are analysed on the basis of oral history methods. The personal stories of the Bulgarian migrants present their view of the journey, their notions of Norway and the settling in afresh as a personal experience in the context of the complex migratory situation there. The specifics of the Bulgarian settlement in Norway predetermine the manner in which home and journey are perceived. The successful and relatively rapid advancement, the high living standard, the social model and the ability to quickly unite separated families, transform the migration north from a plain movement into a stationary lifestyle. For the Bulgarians, the newly established home in Norway acquires different aspects – it is the centre of the family, of comfort and security. For those immigrants the journey north also involves certain return to the ‘native Bulgarian’ expressed through the creation of a ‘Bulgarian Home’ via different immigrant institutions and organizations. The new transnational and cross-cultural home of the Bulgarians in Norway is becoming their ‘zone of comfort’.

The article examines the movements from Bulgaria to Norway and is based on an ethnographic fieldwork. Using the methods of the oral history, the article analyzes the road to the north and the settlement in an almost unknown and cold country. The personal stories of the Bulgarians present their visions of the road, their views on Norway and the founding of home as a personal experience in the context of the complex migratory situation there. The specifics of the Bulgarian settlement in Norway predetermine the understanding of home and road. The successful and relatively fast realization, the high standard of life, the social model and the opportunity for quickly bringing together the separated families transform the migration to the north from amovement into a fixed way of life. For the Bulgarians, the new home in Norway has different aspects – it is the heart of the family, of calmness, cosiness and security. For the emigrants, the road to the north is both a road and a way back to the “native” and the “Bulgarian” which could be seen in the founding of a “Bulgarian home” by different emigrant institutions and organizations. The new transnational and transcultural home of the Bulgarians in Norway becomes their comfort zone.

The article focuses on British politics and stereotypes about Bulgarian citizens in the period after 1989. The article is based on a review of official British documents concerning the migration of Bulgarians from 1990s onwards. Various data originating from tabloids from the period 2004-2015 that had an effect on Bulgarian migrants residing in the UK was also explored. The main part of the paper is based on a round of ethnographic field studies of Bulgarian immigrants multilocally conducted in Britain and in Bulgaria. It explores the influence of British immigration policy and media informations on Bulgarian movements and settlement in the UK. The special attention is put on Bulgarian feelings and perceptions of discrimination. The study seeks to answer questions about the effectiveness and appropriateness of British policies and the migrants' future adaptation and loyalty towards the host country.

This paper focuses on the bulgarian immigration community settled in great britain, which at the end of 2014 numbered more than 200,000 people. The study is based on ethnographic fieldwork research conducted there between 2007 and 2013. its aim is to describe and analyze the migration experiences of bulgarian immigrants. The research stresses several aspects of narratives: stories about the situation in bulgaria after 1989 and motives for emigration abroad, stories about immigration and new experience during the first 5 years in the uK, and finally narratives about the results of immigration.

En raison de leur poids démographique, de leurs appartenances ethniques et confessionnelles et de leur distribution géographique, les Turcs bulgares ont toujours fait l'objet d'une attention particulière de la part des pouvoirs publics bulgares et turcs. L' ...

Статията представя връзката между история, идентичност и ритуали в рамките на локалната общност на българите мюсюлмани, ситуирана в гр. Неделино. То се стреми да опише и анализира местните легенди свързани с насилственото налагане на исляма и влиянието им върху самоопределението на местното население. Изследването е резултат от етнографско проучване, проведено в района в периода 2000-2004 г.

The paper focuses on the role of Christian churches and religion among the Bulgarian emigrants in the UK for the practical and emotional integration of newcomers in the multicultural British society. The author shows how the Christian denominations are ethnically/ nationally bound by defining them as “Bulgarian“ and turning them into emigration institutions. Despite their positive role in the emigration process, the Christian churches have a dual significance for the Bulgarian community in the UK. Religion builds ethnic boundaries locking emigrants within (or perhaps trapping them) the “Bulgarian“ and deprives them of the possibility of social and cultural integration in Britain