Енот ракояд

	Енот ракояд
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Pan-Carnivora
клон:	Carnivoramorpha
клон:	Carnivoraformes
разред:	Хищници (Carnivora)
семейство:	Енотови (Procyonidae)
род:	Еноти (Procyon)
вид:	Енот ракояд (P. cancrivorus)
	Научно наименование
	Procyon cancrivorus Cuvier, 1798
	Разпространение
	Енот ракояд в Общомедия
	[ редактиране ]

Енотът ракояд (Procyon cancrivorus) е хищник от семейство Енотови, населяващ блатистите и гъсто-обрасли области на Централна и Южна Америка (включително и в Тринидад и Тобаго). Среща се от южните части на Коста Рика, в повечето области източно от Андите, до северните части на Аржентина и Уругвай.^[2]

Предпочитаната храна на животното са раците, вкл. омари, както и редица други ракообразни, откъдето идва името му, но яде и малки земноводни, яйца на костенурки и плодове; проявява склонност към всеядност.

Особености

На тегло енотът-ракояд варира между 2 и 12 kg. На външен вид той прилича на родствения му американски енот и е с подобни размери, но заради по-късата си козина изглежда по-дребен и елегантен.

Мъжките са обикновено по-едри от женските. Дължината на главата и тялото на тези еноти е между 41 и 60 cm, а на опашката - от 20 до 40 cm. Височината при плешката е около 23 cm.

Разпространение и размножаване

Енотите-ракояди са единаци и са нощни животни. Най-често могат да бъдат открити покрай вътрешни водоеми: езера, реки и потоци, въпреки че са забелязвани и далеч от водата през определени периоди от годината. Много рядко навлизат в гъстите дъждовни гори, а по-често са в ляносите и вечнозелени гори.

Малките се раждат между юли и август, обикновено до 3 в котило. Тенденцията в световната популация е намаляване на числеността, ^[2] но видът е незастрашен от изчезване, предвид широкото си разпространение в Южна Америка, макар и рядък в някои части от ареала си и неадаптивен към урбанизираните му части ^[2]. Все пак заплаха за него има - ловуването му за кожи и одомашняване.

Подвидове

P. c. cancrivorus
P. c. aequatorialis
P. c. nigripes
P. c. panamensis

Галерия

Енот ракояд в Национален парк Мануел Антонио, Коста Рика
С кафява окраска и по-малка „маска“ на лицето.

Източници

↑ Procyon cancrivorus (Cuvier, 1798). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ ^а ^б ^в Reid, F. & Helgen, K. Procyon cancrivorus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 30 април 2011. (на английски)

[1] Procyon cancrivorus (Cuvier, 1798). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[iucn-2] а ^б ^в Reid, F. & Helgen, K. Procyon cancrivorus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 30 април 2011. (на английски)

[1]

[2]