Железен кръст

Железен кръст
Eisernes Kreuz
Информация
Присъждан от	Кралство Прусия Германска империя Нацистка Германия
Тип	орден
Избираемост	всякакъв ранг
Присъждан за	особени заслуги и храброст
Кампания	Първа световна война Втора световна война
Статус	остарял
Статистика
Учредено	10 март 1813 г.
Положение в стълбицата на отличията
По-високо	Германски кръст
Железен кръст в Общомедия

Железният кръст (на немски: Eisernes Kreuz, ЕК) е орден, учреден на 10 март 1813 г. от пруския крал Фридрих Вилхелм III (1770 – 1840) за особени заслуги в борбата срещу войските на френския император Наполеон I.

Описание

Това е първият пруски орден с 2 степени, с който могат да се награждават всички военни чинове, независимо от произхода им. Представлява черен тевтонски кръст от чугун със сребърен кант. Предната страна на първия кръст е гладка, а на гърба му, в горната част, са инициалите на краля FW (Friedrich Wilhelm) с корона, в средата има три дъбови листа, а в долната част числото 1813.

• орденът 2-ра степен има черна лента с бял кант, която се закача на илик за копче, а
• орденът 1-ва степен се закача направо в лявата страна на гърдите.
• големият кръст (Grosskreuz des EK), предназначен само за военачалниците, се носи на лента около врата.

По заповед на краля, от 1838 г. орденът се носи с гладката страна отзад.

Железният кръст е обновяван няколко пъти – през 1870, 1914 и 1939 г. При първите два от тях, на предната страна в средата са поставени инициалите на императора W (Wilhelm), а при третия – пречупения кръст, символ на управляващата Националсоциалистическа партия, и в долната част е отбелязана годината. Освен това лентата става червена с тесен бял и черен кант. През Втората световна война броят на степените се увеличава. Той е първоначално четири:

• 1-ва степен,
• 2-ра степен,
• рицарски кръст (Ritterkreuz des EK) и
• голям кръст.

В края на войната броят на степените е осем:

• 1-ва степен,
• 2-ра степен,
• рицарски кръст,
• рицарски кръст с дъбови листа,
• рицарски кръст с дъбови листа и мечове,
• рицарски кръст с дъбови листа, мечове и брилянти,
• рицарски кръст със златни дъбови листа, мечове и брилянти и
• голям кръст.

Използван през световните войни като масово отличие, в повечето случаи даван при строги критерии, за истински прояви на храброст, Железният кръст се приема за символ на германския милитаризъм. След 1945 г. във ФРГ носенето на Железния кръст е разрешено само ако пречупеният кръст е заличен. В тази насока, през 1957 властите във ФРГ официално въвеждат заместител на Железния кръст от Втората световна война – пуснати са емисии на всички степени, като вместо свастика имат дъбови листа.

Наградени българи

Грамота за награждаване на поручик Стоянов с железен кръст ІІ степен,

Цар Фердинанд I, 1915 г.

• Генерал Иван Колев
• Генерал Никола Жеков
• Генерал Пантелей Киселов
• Генерал Константин Жостов, 1916 г.
• Генерал Стефан Тошев
• Генерал Стефан Нерезов
• Генерал Христо Николов Луков
• Генерал Петър Тантилов
• Генерал Тодор Радев, 1917 г.
• Генерал Александър Танев
• Генерал Александър Протогеров
• Полковник Иван Николов Жабински, 1917 г.
• Полковник Петър Дървингов, вер. 1917 г.
• Подполковник Сава Стоянович, 1917 г.
• Майор Симеон Недялков Попов, 1917 г.
• Капитан Георги Радков, 1917 г. – офицер от артилерията
• Капитан Цветан Мумджиев, март 1917 – офицер от артилерията
• Капитан Никола Лефтеров, 1 април 1917 г.
• Подпоручик Васил Дончев Владев, 1918 г.
• Подпоручик Тодор Александров
• Подпоручик Стоянка Йончовска, 1943 г.
• Поручик Стоян Стоянов – летец-изтребител, 1943 г.
• Поручик Христо Кръстев – летец-изтребител, 1943 г.
• Подпоручик Петър Бочев – летец-изтребител, 1943 г.
• Генерал Никола Михов, 1943 г.
• Подпоручик Иван Сирашки, 1943 г.

Галерия

• 
  Орден от 1914 г.

Вижте също

• Сребърна пластинка към Железния кръст

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Железен кръст
• Въздушните асове Петър Бочев, Чудомир Топлодолски, Стоян Стоянов и Христо Кръстев пред хангар на летище Божурище