Иван Хаджидимов
| Иван Хаджидимов | |
| български свещеник | |
| Роден |
около 1840 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Димко Хаджииванов |
| Братя/сестри | Димо Хаджидимов |
| Деца | Петър Димков |
Иван Хаджидимов Хаджииванов е български революционер и свещеник, баща на лечителя Петър Димков.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Хаджидимов е роден около 1840 година в Горно Броди, тогава в Османската империя (днес Ано Вронду, Гърция). Баща му хаджи Димко Хаджииванов е виден деец на църковната и националната борба на българите в Сярско, а брат му Димо Хаджидимов е виден деец на левицата във ВМОРО. Жени се за Екатерина Димкова Стоянова Халембакова, дъщеря на Димко Халембаков и сестра на Никола Димков, ушила знамето на Зимбил войвода, народна лечителка.[1] Иван Хаджидимов активно подпомага баща си в борбата за българска църква и просвета в Сярско. Занимава се и с революционна дейност, заради което е преследван от властите. В 1863 година е принуден да избяга в Зографския манастир на Света гора, където за да остане неразкрит приема името на жена си Димков.
Ръкоположен е за свещеник от самоковския митрополит Доситей и служи в родното си село. През 1876 година e арестуван и хвърлен в затвора в Солун. Категорично отхвърля направените му предложения за освобождение, срещу отказ от Българската екзархия. След едногодишен престой в затвора е освободен под полицейски надзор в Солун, а окончателно след обявената обща амнистия след приключването на Сръбско-турската война.[2]
Веднага след създаването на Княжество България в 1878 година емигрира в София, където е свещеник в църквата „Свети Крал“. От 1909 до 1913 година служи като пръв енорийски свещеник в църквата „Св. св. Кирил и Методий“, а до края на живота си като певец и изповедник в същия храм.[3]
Иван Хаджидимов е баща на лечителя Петър Димков.[4]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Иван Халембаков | Стоян Халембаков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димко Хаджииванов (около 1813 – 1906) | Димко Халембаков | Кипра Зуева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Зимбилев (1847 – 1883) | Катерина Хаджидимова | Димо Хаджидимов (1875 – 1924) | Александра Ставракиева (1882 – 1957) | Иван Хаджидимов (около 1840 – 1940) | Екатерина Димкова | Димитър Димков (1853 – ?) | Никола Димков (1859 – 1937) | Георги Димков (1853 – ?) | Атанас Димков (1865 – ?) | Христо Димков (1875 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Катя Хаджидимова | Дафина Хаджидимова (1906 – 1984) | Иван Хаджидимов (1915 – 1938) | Петър Димков (1886 – 1981) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бакърджиев, Константин. Брождени (документална история), Шумен, 1988.
- ↑ Салгънджиев, Стефан. „Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи“, Пловдив, 1906, стр.94-96.
- ↑ Храм Св. св. Кирил и Методий, архив на оригинала от 24 март 2012, https://web.archive.org/web/20120324003653/http://www.symvol.org/mm/hram/istoria/, посетен на 22 февруари 2012
- ↑ Николай Антонов. Сто години за всеки (Рецептите на Петър Димков)[неработеща препратка]
