Харалампи Грашев
| Харалампи Грашев | |
| български общественик | |
 | |
| Роден |
1869 г.
|
|---|---|
| Починал | 1938 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Харалампи (Хараламби) Илиев Грашев е български учител, търговец и общественик от Македония, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Харалампи Грашев е роден през 1869 година в град Прилеп, тогава в Османската империя.[1] Завършва Солунската българска мъжка гимназия в 1887 година. Работи като учител в Прилеп, Щип и Кратово от 1888 до 1898 година.[2][3]
Работи като чиновник в Главната дирекция на статистиката.[2]
Грашев подкрепя Върховния комитет в конфликта му с Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[4][5] В 1905 година е един от инициаторите за основаването на Прилепската спомагателна дружба.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в нестроева рота на 3 солунска дружина.[7]
През октомври 1921 година на Третия велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства заедно с д-р Иван Каранджулов, Никола Милев, д-р Александър Станишев, Наум Томалевски, Йордан Бадев, Наум Гьондов, Никола Стоянов, Божирад Татарчев, Андрей Кожухаров, и Андон Пиперевски.[8]
Участва като делегат от Прилепското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[9]
Умира в 1938 година в София.[1]
Харалампи Грашев и съпругата му Захария имат шест деца – Люба, Методи, Кирил, Асен, Крум и Борис. Методи Грашев и Кирил Грашев са български офицери. Методи загива през Първата световна война.[10] Борис Грашев (1906 – 1987) играе във ФК „Славия“, голмайстор е на финала на 22 август 1926 г. между „Славия“ и „Владислав“ (Варна).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Парцел 7 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
- ↑ а б Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 68.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 89.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 178, 212.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 50.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 348.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 183.
- ↑ Баждаров, Георги. Моите спомени. София, 1929. Посетен на 9 януари 2016.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 7, 8; а.е. 331, л. 46
