Svoboda | Graniru | BBC Russia | Golosameriki | Facebook
Transfiguration pending
Направо към съдържанието

Comfortably Numb

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Comfortably numb
песен на Пинк Флойд от албума The Wall
Записанa1979 г.
Издаденa30 ноември 1979 г.
Стилпрогресив рок, хардрок
Времетраене6:23
КомпозиторДейвид Гилмор, Роджър Уотърс
Автор на текстаРоджър Уотърс[1]
Езиканглийски

„Comfortably Numb“ (в превод от английски „Удобно безчувствен“) е песен на английската рокгрупа Pink Floyd от двойния им албум „The Wall“ („Стената“) от 1979 година. Работното ѝ заглавие е The Doctor („Лекарят“). Издадена е през същата година и като сингъл заедно с песента Hey You. Текстът на „Comfortably Numb“ е написан от Роджър Уотърс, а музиката – от Дейвид Гилмор. Песента е една от най-известните на групата и по-специално с китарните си сола. През 2004 година, е поставена на 314-а позиция в класацията на списание Rolling Stone за 500-те най-велики песни на всички времена. Тя е и последната песен, която Уотърс, Гилмор, Райт и Мейсън изпълняват заедно през 2005 година.

За разлика от повечето песни в „The Wall“, които са написани самостоятелно от Роджър Уотърс, по-голямата част от музиката на „Comfortably Numb“ е дело на Дейвид Гилмор, който преди това е записал инструментала като демо по време на записите за неговия първи соло албум с надеждата, че ще му послужи по-късно.

Песента е една от двете в албума (заедно с „Mother“), която има самостоятелно звучене, а не прелива плавно от или в някоя от съседните.

Според списание Rolling Stone, текстът на песента хрумва на Роджър Уотърс докато е под въздействието на успокоителни, които са му инжектирани срещу стомашни спазми преди концерта на Pink Floyd във Филаделфия, който е част от турнето им In The Flesh от 1977 година.[2][3] „Това бяха най-дългите два часа от моя живот“, казва Уотърс. „Да се опитвам да правя шоу докато едвам успявам да повдигна ръката си“. Преживяването му дава идеята, която впоследствие е претворена в текста на „Comfortably Numb“.

При записа на песента Уотърс и Гилмор имат творчески противоречия за звученето: Гилмор настоява за по-гръндж стил на стиховете. В крайна сметка песента е записана в албума с началото, предпочитано от Уотърс, и финалното соло на Гилмор. По този повод по-късно Гилмор казва: „Карахме се за „Comfortably Numb“ като луди. Беше наистина жестока битка, която продължи с векове.“[4]

Наред с останалите песни от The Wall, „Comfortably Numb“ разказва част от историята за главния герой на албума, Пинк. В песента се разкрива борбата на Пинк да възприеме околния свят и по-специално взаимоотношенията между лекаря на Пинк (чиито реплики се пеят от Уотърс) и Пинк (чиито мисли са изразени в припева на песента, изпят от Гилмор).

  1. T-011.289.191-4 // Посетен на 21 септември 2022 г.
  2. Rolling Stone: Comfortably Numb // Архивиран от оригинала на 2009-12-05. Посетен на 2011-02-10.
  3. Mabbett, Andy. The Wall // The Complete Guide to the music of Pink Floyd. Omnibus Press, 1995. ISBN 071194301X. с. 82.
  4. Interview with Roger Waters // Issue 3. Rock Compact Disc magazine, September 1992. Посетен на 4 февруари 2010.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Comfortably Numb в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​