Svoboda | Graniru | BBC Russia | Golosameriki | Facebook
Направо към съдържанието

Айраска

Айраска
Airasca
      
Герб
Италия
44.917° с. ш. 7.4843° и. д.
Айраска
Пиемонт
44.917° с. ш. 7.4843° и. д.
Айраска
Страна Италия
РегионПиемонт
ПровинцияМетрополен град Торино
Площ15,74 km²[1]
Надм. височина257 m
Население3669 души (2023)
КметЛеополдо Де Ризо (Гражд. листа) от 26 май 2014 г.
ПокровителСвети Бартоломей, 24 август
Пощенски код10060
Телефонен код011
МПС кодTO
Официален сайтwww.comune.airasca.to.it
Айраска в Общомедия

Айра̀ска (на италиански и на пиемонтски: Airasca) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 257 m надморска височина. Към 1 януари 2023 г. населението на общината е 3669 души,[2] от които 323 – чужди граждани.[3]

География, административно деление и население

[редактиране | редактиране на кода]
Местоположение на община Айраска в Метрополен град Торино

Разположен югозападно от град Торино, в посока град Пинероло, Айраска се простира върху обширна равнина, богата на извори – район, който по-рано е бил включен в „Резервата на кралските ловни пространства“ и е известен със своите гори за сеч и изобилна дивеч.[4]

През Айраска минават следните потоци: Рио Торто, Джинго, Никола Алто, Никола Басо, Нова дела Стационе и Корниана.

Има следните подселища (на итал. frazioni)[5] и местности: Кашинета, Габелиери, Вичендете, Борда, Стационе Нуова.

Граничи със следните 5 общини: Скаленге, Пишина, Волвера, Ноне и Кумиана. Намира се на 23 км от Торино, на 125 км от Генуа и на 147 км от Милано.[6]

Сред 323-те чужди граждани с постоянно местожителство в общината към 1 януари 2023 г. преобладават тези на Румъния (178 души). Български граждани липсват.[7]

Според учени като Флекия (1871) и Данте Оливери (1965) името на селището произхожда от латинското благородническо име Арий (Arrius), съчетано с лигурската наставка -asco.[4]

Според други то произлиза от Aja – място за обработка на житни култури.[4]

Трета версия се дължи на генеалогичните проучвания на сем. Кока ди Сан Марко де Кавоти[8] и по-точно относно сем. Кавилясо и Айраска (Cavigliasso y Airasca), към което принадлежи Тереза – съпругата на италианския предприемач, икономист, химик и агроном Ернесто Мария Кока (1879 – 1940): понеже нейният род дава на историята доблестни адмирали, през 1326 г. граф Бертолино Пиосаско Ди Роси иска да го почете и дава името Айраска на селището и замъка, изградени недалеч от Торино.

Името Айраска се появява в Средновековни документи от втората половина на XIV век: феод на Графство Пиоскаско, територията е принадлежала на Резервата на кралските ловни пространства. Последните графове са Дероси ди Пиосаско, като последният граф е граф Феличе (1791 г.).[4]

През 1693 г. селището е полуразрушено от френските войски начело с ген. Никола дьо Катина.

Построена като селскостопанско селище, през XX век община Айраска е включена в индустриалната зона на Торино, което води до силен прираст на населението през втората половина на века.[4]

Свидетелство за произхода на Айраска е намиращият се на 4 км от него замък Марсаля, типичен пример за селскостопанско имение в равнината на Пиемонт.[4]

Основния икономически сектор е отглеждане на пшеница, царевица, зърнени култури, зеленчуци, фураж и овощни дървета, говеда, кози и птици. Вторичният икономически сектор се състои от малки и средни предприятия в секторите: млечни продукти, хранителни продукти, текстил, строителство, механични, металургични, дървообработващи, каменни, каучукови и пластмасови изделия, изделия от стъкло и кожа. Третичният сектор се състои от добра мрежа за дистрибуция, както и мрежа на услуги, включващи банкиране, застраховане и недвижими имоти.[9]

Градска архитектура

[редактиране | редактиране на кода]

Замък на графовете Пиосаско-Айраска / Замък на 9-те зъбера

[редактиране | редактиране на кода]

Замъкът (на итал. Castello dei conti Piossasco-Airasca, Castello dei Nove Merli) е древен замък, принадлежал на графовете Пиосаско-Айраска, който съхранява фрески от XV и XVII век.[10]

Потокът Джинго

Замъкът (на итал. Castello della Marsaglia) е разположен на 4 км извън Айраска. Той е известен с битката от 4 октомври 1693 г. между пиемонтските войски начело с херцог Виктор Амадей II Савойски и френските войски начело с ген. Никола дьо Катина.[10]

Религиозна архитектура

[редактиране | редактиране на кода]

Енорийска църка „Свети Бартоломей“

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата (на итал. Chiesa Parrocchiale di San Bartolomeo): барокова църква, построена в края на XVII век върху руините на предходна църква от 1332 г. със запазена оригинална камбанария. Вътре има стенописи от XVIII век и фини дървени мебели, вкл. дървен хор и амвон от същия период.[11]

Църква на Братството на Светия Дух

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата (на итал. Chiesa della Confraternità dello Spirito Santo) е от първата половина на XVIII век и е свидетелство за пиемонтската архитектура.[11]

Маргера – традиционна карнавална фигура от Айраска
  • Карнавал на алегоричните коли (Carnevale degli Strambicoli)[12] – в периода февруари-март в сътрудничество с градовете Волвера, Ноне и Виново; с шествия на малки движещи се платформи и други превозни средства с алегорични фигури и на хора с традиционни карнавални маски от Пиемонт. Маските на Айраска се казват Прайè (Prajè) – отговорник за поддръжката на напоителните канали и Маргера – работничка в маслена манифактура. По време на всеки парад квалифицирано жури оценява различните Strambìcoli и присъжда награди за най-екологичните, въображаемите, зрелищните и технически по-сложните.
  • Пролетен панаир – първи понеделник на април с голям пазар и лунапарк.
  • Патронен празник на Свети Бартоломей – 24 август. Съпътстван от голямо угощение на име „Панаир на пилето“, на което пилета на местни производители са приготвени по най-различни рецепти на пиаца Кастело и по улиците на градчето. Заедно с това се провежда и надбягване с пилета, в което участват пилета от различните квартали (Аурора, Кастело, Давал, Розела, Стационе и Сан Роко).
  • Надбягване на кварталите – през юни. От 2016 г.
Общината на Айраска

Музеи, библиотеки, театри и кина

[редактиране | редактиране на кода]
  • Общинска библиотека – свободен и безплатен достъп
  • Кино – в град Пиосаско, на 8,3 км
  • Аматьорска театрална асоциация „Новата компания“ (Пицика 'е Фуйе)

Религиозни центрове

[редактиране | редактиране на кода]
  • Католическа енорийска църка „Свети апостол Бартоломей“ (Chiesa Parrocchiale di San Bartolomeo Apostolo), 14 век (ул. Рома 14)
  • Католическа църква на Братството на Светия Дух (Chiesa della Confraternità dello Spirito Santo), 18 век (ул. Рома)
  • Католическа църква „Св. Архангел Михаил“ / „Св. Антоний“ (Chiesa di San Michele Arcangelo o di Sant'Antonio)
  • Католически параклис на Пресветото име на Мария / Параклис Навоне (Cappella del Santissimo Nome di Maria / Cappella Navone),19 век
  • Католически параклис „Св. Мартин и Непорочното зачатие“ (Cappella di San Martino e Immacolata Concezione), в подселище Мартини.[13]
  • Една държавна детска градина
  • Три държавни начални училища (от 1-ви до 5-и клас вкл.)
  • Две държавни средни училища от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.).
  • Гимназии и техники в Орбасано и Виново
  • Аматьорски футболен отбор „Атлетико Айраска“ (A.S.D. Atletico Airasca)
  • Аматьорски спортен клуб за източни бойни изкуства „Йо Рио Сен“ (A.S.D. Yo Ryo Sen[15]), от 1993 г.
  • Аматьорски спортен клуб за карате „Карате Шотокан“ (A.S.D. Karate Shotokan[16])

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011 // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г.
  2. Popolazione residente al 1° Gennaio 2023 per sesso, età e stato civile (n) Comune: Airasca // Посетен на 2024-3-21.
  3. Popolazione straniera residente per sesso ed età al 1° gennaio 2023 // Посетен на 2024-3-21.
  4. а б в г д е Cenni Storici // Comune di Airasca. Посетен на 9 август 2020. (на италиански)
  5. Малко населено място, изолирано от общината, от която зависи
  6. Comuni limitrofi ad Airasca
  7. Данни ISTAT, архив на оригинала от 3 май 2020, https://web.archive.org/web/20200503083522/http://www.demo.istat.it/index.html, посетен на 16 август 2020 
  8. Notiziario della famiglia Cocca di San Marco dei Cavoti di Andrea Jelardi, както и Memorial del centenario de Ernesto Maria Cocca (Argentina, 1984).
  9. Airasca economia // Italiapedia.it. Посетен на 9 август 2020.
  10. а б Airasca Storia // Italiapedia.it. Посетен на 9 август 2020.
  11. а б Patrimonio architettonico // Comune di Airasca. Посетен на 9 август 2020.
  12. Carnevale degli Strambicoli // Piemonte in festa. Архивиран от оригинала на 2017-08-24. Посетен на 9 август 2020.
  13. Chiese e luoghi di culto // La Stampa. Посетен на 4.1.2020. (на италиански)
  14. Cerca orari // Extra.TO. Посетен на 19.2.2020. (на италиански)
  15. Yo Ryo Sen Фейсбук страница, посетено на 17 юни 2021 г.
  16. A.S.D. Karate Shotokan Фейсбук страница, посетено на 17 юни 2021 г.