Балаклея
Балаклея Балаклія | |
Страна | Украйна |
---|---|
Площ | 162,68 km² |
Надм. височина | 79 m |
Население | 28 868 души (2017 г.) |
Основаване | 1663 г. |
Първо споменаване | 1571 г. |
Пощенски код | 64200 |
МПС код | AX |
Официален сайт | balakleyamer.gov.ua |
Балаклея в Общомедия |
Балаклея (укр. Балаклия) е град в Изюмски район на Харковска област в Украйна, административен център на Балаклейска градска община. От март 1923 г. до юли 2020 г., Балаклея е административен център на Балаклейски район, най-големият в Харковска област.
От март до септември 2022 г. градът е окупиран от руски войски като част от руската инвазия в Украйна.
Произход на името
[редактиране | редактиране на кода]Градът получава името си от река Балаклейка, което в превод от тюркски означава „рибна река“[1].
Географско местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Град Балаклея се намира на 84 км от Харков на левия бряг на река Северски Донец при вливането на реките Крайна Балаклейка, Средна Балаклейка и Волоска Балаклейка в река Балаклейка и нейното вливане в река Северски Донец. Градът е в съседство с горски масиви (смесени гори).
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През града минават магистралите Т-2105, Т-2110 и железопътната линия Москва – Донбас.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът е умерено континентален. Средногодишни температури: през лятото +23,9 °C, през зимата – 5,5 °C. Средните годишни валежи са 468 mm.
Население
[редактиране | редактиране на кода]- 1732 г. – 1186 души[2].
- 1906 г. – 5197 души.
- 1938 г. – 27 000 души.
- 1968 г. – 30 200 души[3].
- 1989 г. – 35 737 души[4].
- 2001 г. – 32 117 души[5].
Към 1 януари 2014 г. населението на Балаклея е 29 395 души, към 1 януари 2015 г. – 29 307, към 1 януари 2019 г. – 27 637 души[6].
Езиков състав
[редактиране | редактиране на кода]Майчин език на населението според преброяването от 2001 г.[7]:
Език | Численост | Дял |
---|---|---|
Украински | 22,748 | 70.83% |
Руски | 9 224 | 28.72% |
други | 145 | 0.45% |
Общо | 32 117 | 100.0% |
Индустрия
[редактиране | редактиране на кода]- Балаклейски циментов завод
- Завод за азбестоциментови продукти в Балаклея[8]
- Балаклейски млекопреработвателен завод
- Завод за асансьори[9]
- Пекарна Балаклея[10]
- Ремонтен завод в Балаклея
- 65-ти арсенал
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]В Балаклея има спортна зала и стадион „Вимпел“, дом на футболен клуб „Цементник“. Отборът печели Харковския регионален футболен шампионат два пъти през сезоните 1984 и 1985. През сезон 2016 г. „Цементник“ заема 5-то място в Първа лига, група А на регионалното първенство по футбол в Харков.
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Петрусенко, Оксана Андреевна (1900 – 1940) – съветска оперна певица, родом от Балаклея[11].
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Областна администрация
-
Дворец на културата
-
Дворец на спорта
-
Балаклейски лицей
-
Колеж
-
Детска площадка към Спортната палата
-
СОУ № 1
-
Паметник на загиналите във войните
-
Паметник на незнайния войн
-
Паметник балаклейците загинали в Афганистан
-
Паметник на светските войници, паднали в бой за града
-
Централна улица
-
Паметник на И. Н. Ростовцев
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Реки и водоемы Харьковщины // Архивиран от оригинала на 2012-08-01. Посетен на 2010-10-07.
- ↑ Офіційний сайт Балаклійського району // Архивиран от оригинала на 2009-12-05. Посетен на 2010-04-09.
- ↑ Балаклея // Большая Советская Энциклопедия. / под ред. А. М. Прохорова. 3-е изд. том 2. М., «Советская энциклопедия», 1970. стр. 556
- ↑ Всесоюзная перепись населения 1989 года. Численность городского населения союзных республик, их территориальных единиц, городских поселений и городских районов по полу // Посетен на 2017-01-14.
- ↑ Численность и состав населения Харьковской области по итогам Всеукраинской переписи населения 2001 года // Посетен на 2011-03-19.
- ↑ Чисельність наявного населення України на 1 січня 2019 року. Державна служба статистики України. Київ, 2019. стор. 67
- ↑ Рідні мови в об'єднаних територіальних громадах України — Український центр суспільних даних // Посетен на 2024-01-16. (на украински)
- ↑ ООО «Балаклейский Шиферный Комбинат» // Архивиран от оригинала на 2012-12-30. Посетен на 2012-06-01.
- ↑ Государственное предприятие «Балаклейский элеватор» // Посетен на 2017-10-28.
- ↑ Хлебозаводы Балаклейского района Харьковской области увеличили объём производства хлеба на 20 % // «Status Quo» от 17 мая 2004
- ↑ Балаклея // Украинская Советская Энциклопедия. том 1. Киев, «Украинская Советская энциклопедия», 1978. стр. 339
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Балаклея“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |