Svoboda | Graniru | BBC Russia | Golosameriki | Facebook
Направо към съдържанието

Записки от подземието

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Записки от подземието
Записки из подполья
АвторФьодор Достоевски
Създаване1864 г. (стар стил)
Русия
Първо издание1864 г.
 Русия
Оригинален езикруски
ISBNISBN 9789545974786
НачалоЯ человѣкъ больной… Я злой человѣкъ. Непривлекательный я человѣкъ. Я ду‐маю, что у меня болитъ печень. Впрочемъ я ни шиша не смыслю въ моей болѣзни и не знаю навѣрно что у меня болитъ. Я не лѣчусь и никогда не лѣчился, хотя медицину и докторовъ уважаю. Ктому‐же я еще и суевѣренъ до крайности; ну, хоть настолько, чтобъ уважать медицину. (Я достаточно образованъ, чтобъ не быть суевѣрнымъ, но я суевѣренъ.) Нѣтъ‐съ, я не хочу лѣчиться со злости. Вотъ вы этого навѣрно не изволите понимать.
КрайВпрочемъ здѣсь еще не кончаются «записки» этого парадоксалиста. Онъ не вы-держалъ и продолжалъ далѣе. Но намъ тоже кажется, что здѣсь можно и остано-виться.
Записки от подземието в Общомедия

„Записки от подземието“ (на руски: Записки из подполья; Zapiski iz podpol'ya) е новела от Фьодор Достоевски, публикувана през 1864 г. Считана е от много за един от първите екзистенциални романи.[1] Представя се като извадка от мемоарите на горчив и изолиран разказвач, който е пенсиониран държавен служител, живеещ в Санкт Петербург. Първата част от историята е разказана под формата на монолог или като дневник на „подземния човек“ и атакува възникващата западна философия, особено „Какво да се прави?“ на Николай Чернишевски. Втората част на книгата е назована „По повод мокрия сняг“ и описва някои събития, които изглеждат като разрушителни и понякога подновяват подземния човек, който действа като антигерой.

Човекът от подземието е държавен служител, който живее сам в Санкт Петербург през 1860-те години и е напълно отчужден от обществото. Той е крайно безчовечен и е изгубил надежда за човечеството. Наскоро е успял да се пенсионира благодарение на наследство. Романът се състои от сложни и противоречиви „бележки“ на Човека от подземието; тези бележки обясняват и описват неговото състояние на самота и социална алиенация.

Романът е разделен на две части:

  1. „Подземието“: Тази част се развива през 1860-те години, когато Човекът от подземието е на четиридесет години, и представя неговата враждебна позиция към обществото и уникалните му възгледи. Човекът от подземието се описва като болен, лош и грозен и смята, че страданието произтича от интелигентността му. Той пренебрегва утилитаризма на съвременното общество и твърди, че основното желание на човека е да използва свободната си воля, независимо дали това е в съответствие с интересите му. Това обяснява и склонността му да се наслаждава на болката.
  2. „Върху дъждовната сутрин“: Тази част описва живота на Човека от подземието през 1840-те години, когато е на двадесет и четири години, и служи като практически пример на абстрактните идеи от първата част. Тя показва преминаването на Човека от подземието от младежката перспектива, под влияние на Романтизма и идеалите за „красиво и величествено“, към зрелия, ироничен поглед на 1860 г. Частта разглежда неговите сложни взаимодействия и отчуждение от различни хора: войници, бивши училищни приятели и работници от публичния дом.

Човекът от подземието прави вдъхновяващи речи, за да спаси Лиза, работничка от публичен дом, но след като тя осъзнава причините за неговото съжаление и презрение, той продължава да я обижда и унижава. Лиза, разочарована и объркана, оставя Човека от подземието сам. В края на романа, Достоевски посочва, че Човекът от подземието не е успял дори да вземе това просто решение и отбелязва, че има много повече страници от тези, на които бележките са прекратени.[2]

Значение в световната литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Много екзистенциалисти, и по-специално Жан-Пол Сартр, смятат новелата като въведение към своята философия.
  • Фридрих Ницше казва, че в този роман „истината крещи“.
  1. Kaufmann, Walter (1956). Existentialism From Dostoevsky to Sartre. New York: Meridian Books. p. 52.
  2. Yeraltından Notlar Kitap Özeti ve Karakter Analizi // 2024-07-29. Посетен на 2024-07-29. (на турски)