Svoboda | Graniru | BBC Russia | Golosameriki | Facebook
Направо към съдържанието

Марен Мерсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марен Мерсен
Marin Mersenne
Френски математик

Роден
Починал
Париж, Франция

Религиякатолицизъм
Учил вНационално военно училище
Парижки университет
Научна дейност
ОбластМатематика
Марен Мерсен в Общомедия

Марен Мерсен (на френски: Marin Mersenne) е френски монах, физик, математик и философ. Докато учи в Йезуитския колеж в Ла Флеш, се запознава с Рене Декарт, а при пътуванията си в Холандия и Италия – с Бонавентура Кавалиери, Етиен Паскал и сина му Блез Паскал, а по-късно – и с Кристиан Хюйгенс и Пиер дьо Ферма, с които поддържа научна кореспонденция[1]. Научните му интереси са в областта на математиката, акустиката и теорията на музиката. Работи върху проблема за изохронността на колебанията на математическото махало (свойството да работи с една и съща скорост, независимо от измененията в движещата го сила), което да позволи направата на точен часовник с махало.

Главните му научни приноси са в областта на теорията на числата – изследва т.нар. прости и съвършени числа. Оставя името си на мерсеновите прости числа, които и днес продължават да са обект на научен интерес.

Издава трудовете на Аполоний Пергски, Евклид, Архимед. През 1636 г. разработва схемата на огледален телескоп[2].

На негово име е кръстен кратер от видимата страна на Луната[1].

Основни произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Втори и Шести сборник Възражения срещу „Размисли“ на Декарт;
  • „Истинността на науката срещу скептиците и пиронистите“;
  • „Безбожието на атеистите“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б „Выдающиеся математики“, А. И. Бородин, А. С. Бугай, „Радянська школа“, Киев, 1987
  2. „Лексикон Математика“, Георги Симитчиев, Георги Чобанов, Иван Чобанов, ИК Абагар, София, 1995, ISBN 954-584-146-Х
  • Кинг, Питър Дж., „Сто философи“, изд. Кибеа,2007 г.