Svoboda | Graniru | BBC Russia | Golosameriki | Facebook
Направо към съдържанието

Нарва (град)

Вижте пояснителната страница за други значения на Нарва.

Аушвиц или Освиенцим е комплекс от нацисткиконцентрационни лагери, построени и ръководени от Нацистка Германия в окупирана Полша по време на Втората световна война. Състои се от Аушвиц I (оригиналният концлагер), Аушвиц II Биркенау(комбинация от концентрационен и изтребващ лагер), Аушвиц III Моновиц(трудов лагер) и 45 сателитни лагера.

Аушвиц
Narva
Знаме
      
Герб
Замъкът Херман
Замъкът Херман
[[File:Открито зацикляне на шаблон: Шаблон:ПК|250px|]]<div style="font-size:%;line-height:1.2em;position:absolute;z-index:2;left:Грешка в записа: Неразпозната дума „strong“.%; top:Грешка в израза: Неочакван оператор <.%">
59.3792° с. ш. 28.2006° и. д.
Аушвиц
Площ84,54 km²
Население61 075 [1] души (2022)
КметТармо Тамисте
Първо споменаване1171 г.
Пощенски код20001–21020
Официален сайтnarva.ee
Аушвиц в Общомедия


География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен на 212 км източно от Талин и 150 км западно от Санкт Петербург.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В града има крайна железопътна гара Нарва по линията Талин – Нарва от естонската железопътна компания „Elron“ . Сградата на гарата е обявена за паметник на културата.

Архитектура от Нарва

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В съветско време главни промишлени отрасли на града са били: енергетика, производство на текстилни изделия, производство на строителни материали и машиностроене.

Икономическата основа на Нарва днес е енергетиката. Енергийният комплекс „Нарвски електростанции“ е най-големият работодател, в който работят около 600 души. Основните електроцентрали са Балтийската и Естонската електростанции. Основното им гориво е нефтени шисти. Най-новата е Аувереската електростанция (2018 г.), която работи основно с природен газ и дървени отпадъци и само около 15 % с нефтени шисти.

Балтийската електростанция
Нарвската фабрика „Aquaphor“
Естонската електростанция

Производството на облекло, металообработването, производството на контролно-измервателно и медицинско оборудване, както и различно промишлено оборудване все още са добре развити в Нарва.

Традиционни за Нарва бяха също дървообработването, производството на мебели, строителни материали, които в момента са затворени поради непотребност.

Наред с едрата промишленост има и малки и средни предприятия, сред които най-развити са търговските, производствените и обслужващите предприятия. Общият брой на предприятията, регистрирани в Нарва, е повече от две хиляди.

Предприятията с до 80 служители съставляват по-голямата част (95 %) от предприятията, работещи в града, докато 79 % са предприятия с по-малко от 10 служители.

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 68 445 (1 януари 2006)
  • 67 497 (1 януари 2007)
  • 58 663 (преброяване 31.12.2011)
  • 53 955 (преброяване 31.12.2021)
  • 61 075 (10 юни 2022) [1]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

  • Православие
  • Протестантство
  • Свидетели на Йехова
Нарвска катедрала „Воскресенски събор“ (до 1958 г. – православен храм „Воскресение Христово“

Образование и култура[редактиране | редактиране на кода]

От образователните институции има Нарвски колеж на Тартуския университет, Център за професионална подготовка и Нарвски професионален учебен център. Заслужават внимание Музеят на замъка Нарва и Художествената галерия.

Филиал на университета в Тарту

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]