Svoboda | Graniru | BBC Russia | Golosameriki | Facebook
Направо към съдържанието

Нощен клуб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Диск жокей (DJ), смесващ винилови плочи на грамофони (Inland Empire, 2009)

Нощен клуб (музикален клуб, дискотека, диско клуб, или просто клуб) е място за забавление през нощта, състоящо се от танцова площадка, светлинно шоу и сцена за жива музика или диск жокей (DJ), който възпроизвежда записана музика.

Нощните клубове са по-малки от места за жива музика като театри и стадиони. Често в клуба има малко или никакви места за сядане.

Нощните клубове обикновено ограничават достъпа до хора по отношение на възраст, облекло, лични вещи и неподходящо поведение. Нощните клубове обикновено имат дрес кодове, за да забранят на хора с неформално, неприлично, обидно или свързано с банди облекло да влизат. За разлика от другите забавни места, нощните клубове по-често използват портиери, за да преглеждат потенциалните посетители за влизане.

Най-натоварените нощи за нощен клуб са петък и събота. Повечето нощни клубове се насочват към определен жанр на музика или звук за маркетингов ефект. Някои нощни клубове могат да предлагат храна и напитки (включително алкохолни напитки).[1]

Посетители на клуб танцуват в луксозен нощен клуб (Маями, 2008)

Развитието на нощните клубове: СССР, САЩ, Великобритания, Германия, Франция и много други страни започнаха да развиват своята култура. От този момент нощните клубове се освободиха от репутацията на места, където се събираха криминални елементи и богема, те станаха подходящи места за забавления за образованите средни класи. През 70-те години започна нов период. Периодът на диското. Сребърният завъртащ се топ над тавана, високата танцувална площадка, където известни диско певци като Глория Гейнър, Бони Eм и други се представяха.

80-те години: СССР и другите страни:

[редактиране | редактиране на кода]

80-те години станаха време на разцвет и разпространение на клубната култура още повече, отколкото преди десетилетие. Ако тогава клубовете се развиваха само в западните страни, сега те се развиват по целия свят, включително и в СССР. Въпреки това, ако по света бяха откривани предимно танцови клубове, в СССР те придобиха статут на закрити клубове, където почитателите на музиката я слушаха в оригинал, т.е. на живо. Рок и джаз клубовете бързо намериха своята аудитория, но танците много дълго оставаха в тесен кръг на професионалисти и не бяха разглеждани като забавление до началото на 90-те години.


Когато развитието на нощните клубове се осъществява в условията на остра конкуренция, достъпът до техните забавления става достъпен за всеки, който иска да се докосне до тях, и тогава битката за по-висок статус и активно посещение се спечелва от клуба, който може да предложи най-доброто качество на обслужване, най-забавните забавления и най-увлекателната концепция. Затова най-добрите нощни клубове се отличават с репутация на концептуални заведения със свой собствен, неповторим стил.

Светещо клубно облекло за представления, светещо под черни светлини. (Барселона, 2003)

Мнозина нощни клубов изискват дрес-код, за да гарантират присъствието на определен тип клиенти в заведението. Някои елитни нощни клубове забраняват да се носят кецове или дънки, докато други рекламират неясен дрес-код "облечи се за впечатление", който позволява на портиерите да дискриминират по свое усмотрение тези, които желаят да влязат в клуба.

Множество изключения се правят относно дрес-кодовете на нощните клубове, като отказът за влизане се запазва обикновено за най-големите нарушители на правилата или тези, които не са подходящи за партито.

Рейв партиите обикновено позволяват и насърчават носенето на клубни дрехи, като съзнателно провокативни и екстравагантни облекла, предназначени за танци и експозиция.

Определени нощни клубове, като фетиш клубовете, могат да приложат дрес-код (BDSM) като само кожени облекла, само гумени облекла или фантастичен дрес-код.

  1. factmag.com. How to… run a clubnight // (на английски)