Футбол на летните олимпийски игри
Олимпийският футболен турнир се провежда от 1900 г. с изключение на 1932 г. Включен е в програмата на Олимпийските игри от 1908 г., защото през 1900 и 1904 г. мачовете са демонстративни.
До 1952 г. броят на участниците в турнира е неограничен и за излъчване на шампиона се играе чрез елиминиране. От 1956 г. броят на участниците се ограничава до 16 и за определянето им се организират квалификационни състезания. Последният олимпийски шампион и отборът на страната-домакин се включват във финалната фаза по право без квалификации. Участниците във финалната фаза се разпределят на 4 групи по 4 отбора, които играят по системата „всеки срещу всеки“. Победителите и заелите втори места в групите играят четвъртфинали, полуфинали, мач за трето място и финал.
Победители[редактиране | редактиране на кода]
1900 в Париж[редактиране | редактиране на кода]
1. Великобритания; 2. Франция; 3. Белгия.
1904 в Сейнт Луис[редактиране | редактиране на кода]
1. Канада (ФК „Галт“); 2. САЩ („Крисчън Брадърс Колидж“); 3. САЩ („Сейнт Роуз Париш“).
1908 в Лондон[редактиране | редактиране на кода]
1. Великобритания; 2. Дания; 3. Холандия.
1912 в Стокхолм[редактиране | редактиране на кода]
1. Великобритания; 2. Дания; 3. Холандия.
1916[редактиране | редактиране на кода]
Няма олимпийски игри.
1920 в Антверпен[редактиране | редактиране на кода]
1. Белгия; 2. Испания; 3. Холандия.
1924 в Париж[редактиране | редактиране на кода]
1. Уругвай; 2. Швейцария; 3. Швеция.
1928 в Амстердам[редактиране | редактиране на кода]
1. Уругвай; 2. Аржентина; 3. Италия.
1932 в Лос Анжелис[редактиране | редактиране на кода]
Няма футболен турнир.
1936 в Берлин[редактиране | редактиране на кода]
1. Италия; 2. Австрия; 3. Норвегия.
1940[редактиране | редактиране на кода]
Няма Олимпийски игри.
1944[редактиране | редактиране на кода]
Няма Олимпийски игри.
1948 в Лондон[редактиране | редактиране на кода]
1. Швеция; 2. Югославия; 3. Дания.
1952 в Хелзинки[редактиране | редактиране на кода]
1. Унгария; 2. Югославия; 3. Швеция.
1956 в Мелбърн[редактиране | редактиране на кода]
1. СССР; 2. Югославия; 3. България.
1960 в Рим[редактиране | редактиране на кода]
1. Югославия; 2. Дания; 3. Унгария.
1964 в Токио[редактиране | редактиране на кода]
1. Унгария; 2. Чехословакия; 3. ГДР.
1968 в Мексико[редактиране | редактиране на кода]
1. Унгария; 2. България; 3. Япония.
1972 в Мюнхен[редактиране | редактиране на кода]
1. Полша; 2. Унгария; 3. СССР и ГДР.
1976 в Монреал[редактиране | редактиране на кода]
1980 в Москва[редактиране | редактиране на кода]
1. Чехословакия; 2. ГДР; 3. СССР.
1984 в Лос Анжелис[редактиране | редактиране на кода]
1. Франция; 2. Бразилия; 3. Югославия.
1988 в Сеул[редактиране | редактиране на кода]
1992 в Барселона[редактиране | редактиране на кода]
1. Испания; 2. Полша; 3. Гана.
1996 в Атланта[редактиране | редактиране на кода]
1. Нигерия; 2. Аржентина; 3. Бразилия.
2000 в Сидни[редактиране | редактиране на кода]
1. Камерун; 2. Испания; 3. Чили.
2004 в Атина[редактиране | редактиране на кода]
1. Аржентина; 2. Парагвай; 3. Италия.
2008 в Пекин[редактиране | редактиране на кода]
1. Аржентина; 2. Нигерия; 3. Бразилия; 4. Белгия.
Резултати[редактиране | редактиране на кода]
Първенство | Вид на срещата | Дата | Час българско време | Час китайско време | Символичен домакин | Символичен гост | Резултат в голове на отбора домакин | Резултат в голове на отбора гост |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Олимпийски футнолен турнир | Мач за Финал | 23.08.2008 | 07:00 | 14:00 | Нигерия | Аржентина | 0 | 1 |
Олимпийски футболен турнир | Мач за 3 – 4 място | 22.08.2008 | 14:00 | 21:00 | Белгия | Бразилия | 0 | 3 |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Статистика Архив на оригинала от 2014-09-13 в Wayback Machine.