Svoboda | Graniru | BBC Russia | Golosameriki | Facebook
Направо към съдържанието

Потребител:P0lit0o/пясъчник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марлон Брандо
Марлон Брандо като Станли Ковалски във филма „Трамвай Желание“
Марлон Брандо като Станли Ковалски във филма „Трамвай Желание“
РоденМарлон Брандо Младши
Починал
1 юли2004 (на 80 г.)
Активност1944-2004
Брачен партньорАна Кашфи (1957-1959)
Мовита Кастанеда (1960-1962)
Тарита Терипиа (1962-1972)
ОскариНай-добра мъжка роля
1954 „На кея“ (On the Waterfront)
1972 „Кръстникът“ (The Godfather)
Награди ЕмиНай-добра поддържаща мъжка роля
1979 „Корени: Следващите поколения“(Roots: The Next Generations)
Награди Златен глобусНай-добър актьор - Драма
1955 „На кея“
1973 „Кръстникът“
Награди на БАФТАНай-добър актьор
1953 „Да живее Сапата!“ (Viva Zapata!)
1954 „Юлий Цезар“ (Julius Caesar)
1955 „На кея“
Уебсайтhttp://www.marlonbrando.com/

Ма̀рлон Бра̀ндо (на английски: Marlon Brando), роден на 3 април 1924 г. и починал на 1 юли 2004 г. е американски актьор, считан за един от най-знаменитите филмови артисти на своето време.[1] Брандо е носител на две награди на филмовата академия на САЩ за Най-добра мъжка роля във филмите „На кея“ (1951) и „Кръстникът“ (1972). Също така е притежател на редица други почестни отличия, сред които - награди Еми, Златен глобус, БАФТА и др. Той е поставен на четвърта позиция в 100-те най-велики актьори на всички време от Американския филмов институт.

Освен велик актьор, Брандо е и известен активист, демонстрирал отношение по важни политически и социални проблеми като Американските граждански права и Преместванията на американските индианци.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Марлон Брандо е роден в Омаха, Небраска, САЩ, син на Дороти Джулия Пенбейкър Брандо (Доди Брандо), актриса, и Марлон Брандо Старши, търговец на строителни материали и двамата - алкохолици.[2][3] Майката на Марлон е от ирландско-английски произход, а баща му - от холандско-германски. Той има две по-големи сестри - Жоселин и Франсис. [4] През 1935 г. семейството се мести в Еванстън, Илинойс, но по-късно родителите се разделят и майка на Марлон взема трите си деца и заминава да живее при своята майка в Санта Ана, Калифорния. През 1937 г. отново се събират и се преместват в Либъртивил, Илинойс, малко градче на север от Чикаго близо до езерото Мичиган.[5] Брандо изживява тежко детство заради непрестанните пиянски нощи и ежедневни арести майка си и честите пътувания на баща си. Вместо майка му за него се грижат по-големите му сестри. В гимназията е слаб ученик, постоянно бягащ от часове и често изпращан на разговор с директора. [6]

На 16 годишна възраст бащата на Брандо го изпраща във военна академия в Минесота, заради непрестанните проблеми с дисциплината. Той остава там почти 3 години, но през това време не подобрява своето поведение и създава проблемни ситуации и затова в годината на завършването си той е изключен.[2][7]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Без да завърши училище, Брандо се премества да живее при по-голямата си сестра в Ню Йорк, която по това време се опитва да стане актриса. След пристигането си Брандо се записва да учи в актьорската школа на известната преподавателка Стела Адлър. Там той усвоява нов натуралистичен актьорски стил, наречен „Методът“. През 1944 г. Брандо дебютира на Бродуей в пиесата „Аз помня мама“ (I Remember Mama). Първият голям успех на младия аткьор е участието му в представлението „Кафене Тръклайн“ (Truckline Café) през 1946 г., след което нюйоркските критици го категоризират като най-обещаващия актьор на Бродуей. През 1947 г. той изиграва най-великата си роля на театрална сцена - на героя Станли Ковалски в драматичната творба на Тенеси Уилямс, „Трамвай Желание“ (A Streetcar Named Desire), режисирана от Елия Казан [8].

Марлон Брандо като Емилиано Сапата в трейлър на филма „Да живее Сапата!“

През 1950 г. Брандо изиграва първата си роля на голям екран във филма „Мъжете“ (The Men), режисиран от Фред Цинеман, в който героят му е парализиран ветеран от Втората световна война. [9] Верен на актьорските техники, на които е обучаван от Стела Адлър, той престоява един месец в болница за ветерани, за да се приготви за ролята.[10] През 1951 г. участва в филмовата адаптация на режисьора Елия Казан на пиесата „Трамвай Желание“, която му носи първата от четирите поредни номинации за награда на филмовата академия на САЩ за най-добра мъжка роля. Филмът постига огромен успех и е носител на четири награди Оскар, включително за главна женска роля на актрисата Вивиан Лий.

Следващата роля, за която Брандо е номиниран за Оскар, е във филма от 1952 г., „Да живее Сапата!“ (Viva Zapata!), във който актьорът се превъплатява във бедния селянин Емилиано Сапата, който става революционер и по-късно президент на Мексико. Третата номинация за Оскар на Брандо е през 1953 г. за ролята му във филма „Юлий Цезар“ (Julius Caesar), адаптация на пиесата на Уилям Шекспир [2]. За участието си в „Да живее Сапата!“ и „Юлий Цезар“ той получава две награди на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА) за най-добра мъжка роля.

През 1953 г. Брандо участва и в драматичния филм на Станли Крамър „Дивият“ (The Wild One), създаден по романа на Франк Руни, във който героят му Джони Стаблър е мотоциклетист и гангстерски лидер, който тероризира малък град.[2][11]

На кея[редактиране | редактиране на кода]

Марлон Брандо с Ева Мари Сейнт в „На кея“

През 1954 г. и 1955 г. Брандо става носител на първитe си награди Оскар и Златен глобус за най-добра мъжка роля и за трети път е отличен с награда на БАФТА за най-добър актьор, за участието си във криминалната драма „На кея“ (On The Waterfront) отново с режисьор Елия Казан. Филмът проследява историята на Тери Малой (Брандо), който става свидетел на убийство. Той се влюбва в сестрата на убития и с нейна помощ разкрива виновниците за смъртта на брат ѝ. „На кея“ е носител общо на 8 награди Оскар и още 16 отличия и 7 номинации. [12]

През периода от 1955 г. до 1958 г. хората от филмовата индустрия назовават Брандо за един от десетте най-атрактивни настоящи актьори. [7] През това време той се играе герои от различен типаж от Наполеон Бонапарт във филма Dèsirèe, през танцуващия и пеещия комарджия Скай Мастърсън в „Бейби Дол“ (Guys and Dolls), в който му партнира Франк Синатра, до лейтанант Кристиан Дисъл в „Младите лъвове“ (The Young Lions).[8] През 1959 г. актьорът открива своя собствена компания за производство на филми и телевизионни предавания, наречена „Пенбейкър Пръдакшънс“ (Pennebaker Productions), кръстена на неговата майка.[2] Това му позволява да направи своя дебют като режисьор на американския уестърн от 1961 г. „Еднооките валета“ (One-Eyed Jacks), за който операторът Чарлс Ланг е номиниран за Оскар за най-добра кинематография. [13]

През шестдесетте години на 20 век кариерата на Брандо претърпява значителен спад. Той участва в редица от филми, оценени ниско от критиката като римейка „Бунтът на Баунти“ (Mutiny on the Bounty) и „Отражение в едно златно око“ (Reflections in a Golden Eye). Накрая на деситилетието кариерата на актьора е почти приключила, благодарение на репутацията му на трудна звезда с роли във високобюджетни и крайно противоположни филми.[14][15]

Кръстникът[редактиране | редактиране на кода]

През 1972 г. това положение се променя след участието на Брандо в трилъра „Кръстникът“ (The Godfather), режисиран от Франсис Форд Копола. За своята роля на главата на престъпната мафия Дон Вито Корлеоне, Брандо печели втория си Оскар за най-добра мъжка роля. Филмът е носител още на две награди Оскар за най-добър сценарий на Марио Пузо и Копола и за най-добър филм и още на 19 други отличия и 17 номинации. [16] На церемонията по връчването на Оскарите обаче Брандо отказва да получи наградата в знак на протест срещу дискриминацията на Холивуд спрямо коренните жители на Америка. Той не се появява на събитието, а вместо това изпраща актриса, играеща ролята на индианка, която да откаже наградата вместо него.[17]

Същата година Брандо се снима в скандалния филм на Бернардо Бертолучи „Последно танго в Париж“ (Ultimo tango a Parigi), който става известен най-вече заради сексуалната си откровеност.[18] Във филма актьорът играе наскоро овдовял американец на име Пол, който има особена анонимна връзка с французойка на име Жан, в чиято роля е актрисата Мария Шнайдер. За участието си в „Последно танго в Париж“ Брандо отново е номиниран за Оскар, но вместо да се радва той категорично заявява, че никога повече не иска да се разрушава емоционално, за да изиграе ролята си на ниво. Когато снимките за филма приключват, актьорът разказва, че се е чувствал „сякаш е насилил най-съкровената си същност“ и за него цената на това страдание е твърде висока.[19]

Следващия филм, в който Брандо играе глава роля е уестърна на Артър Пен от 1976 г., „По Мисури“ (The Missouri Breaks), в който му партнира Джак Никълсън.[20] В него той играе наемен стрелец, който обикаля Запада, изпълнявайки поръчки. В началото Брандо не харесва филма, но впоследствие, след като нанася някои промени в облика на своя герой, с разрешението на режисьора Артър Пен, той започва да се гордее с ролята си. Повреме на заснемането на „По Мисури“ актьорът води спорове относно хонорара си, но в крайна сметка продуцентите се съгласявт на неговите условия.[21]

Късна кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1978 г. Брандо участва с малка роля в касовия хит „Супермен“ (Superman), в който играе бащата на главния герой си, Джор-Ел. За участието си във филма той получава над 3 милиона долара хонорар.[4] По-късно Брандо заснема сцени за продължението на филма, носещо заглавието „Супермен 2“, но продуцентите отказват да му платят същия огромен хонорар като за първата част и той не дава разрешение за ползване на кадрите. След смъртта на акьора през 2006 г. той „изненадва“ публиката с появавата си в „изгубеното продължение“ „Супермен се завръща“ (Superman Returns), в който са включени кадри на Брандо като Джор-Ел, неизползвани в първия филм. [14]

През 1979 г. актьорът се снима във военния екшън на Франсис Форд Копола „Апокалипсис сега“ (Apocalypse Now), създеден по романа на Джоузеф Конрад „Сърцето на мрака“ . Филмът е номиниран за 8 награди Оскар, от които печели две - за най-добра кинематография и за най-добър звук.[22]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

  • От Ана Кашфи:
    • Кристиан Деви Брандо (1958-2008)
  • От Мовита Кастанеда:
    • Мико Кастанеда Брандо (р. 1961)
    • Ребека Брандо Котлински (р. 1966)
  • От Тарита Тирипиа:
    • Саймън Техоту Брандо (р. 1963)
    • Тарита Чейен Брандо
  • От Мария Кристина Руиз (дългогодишна прислужница)
    • Нина Присила Брандо (р. 1989)
    • Майлс Джонатан Брандо (р. 1992)
    • Тимоти Брандо (р. 1994)
  • Осиновени:
    • Петра Брандо-Корвал (р. 1972)
    • Маямити Брандо (р. 1977)
    • Райатуа Брандо (р. 1982)

Скандали[редактиране | редактиране на кода]

Сексуалност[редактиране | редактиране на кода]

Скандал с Кристиан, най-големия син на Брандо[редактиране | редактиране на кода]

Най-големият син на Марлон Брандо от първия му брак с Ана Кашфи, Кристиан става популярен в медийното пространство след като на 16 май, 1990 г. прострелва и ранява смъртоносно годеника на сестра си Чейен, 26-годишния Даг Дролет във фамилната къща на Брандо в Бевърли Хилс. Първоначално Кристиан има възможност да получи максималната присъда за непредумишлено убийство - 16 години, но впоследствие съдът решава да намали присъдата на 10 години, като след петата му позволяват да се върне в къщата си и да остане по домашен арест. В своя защита той изрича: „Съжалявам...Ако можех, бих искал да съм на мястото на Даг. Готов съм за последствията.“ [23] Освен за смъртта да Даг Дролет, Кристиан е осъждан още и за домашно насилие над съпругата си Дебора през 2005 г., за което присъдата му е три години затвор и задължителен престой в клиника за лечение на зависимост от алкохол и наркотици.[24] През 1995 г., 5 години след убийството на Дролет, сестрата на Кристиан, Чейен, страдаща заради тежките белези от претърпяна пътна катастрофа и все още депресирана от смъртта на годеника си, решава да сложи край на живота си и се обесва.[23] Брат ѝ Кристиан умира от плевмония на 26 януари, 2008 г. в Лос Анджелис.[25]

Брандо в политиката[редактиране | редактиране на кода]

Граждански права[редактиране | редактиране на кода]

2[редактиране | редактиране на кода]

Последни години и смърт[редактиране | редактиране на кода]

„Песните на мама“[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Марлон Брандо като Станли Ковалски

Награди на филмовата академия на САЩ

  • 1954 - Най-добра мъжка роля в „На кея“
  • 1972 - Най-добра мъжка роля в „Кръстникът“

Номинациии:

  • 1951 - Най-добра мъжка роля в „Трамвай Желание“
  • 1952 - Най-добра мъжка роля в „Да живее Сапата!“
  • 1953 - Най-добра мъжка роля в „Юлий Цезар“
  • 1957 - Най-добра мъжка роля в „Сайонара“
  • 1973 - Най-добра мъжка роля в „Последно танго в Париж“
  • 1989 - Най-добра второстепенна мъжка роля в „Сух бял сезон“

Награди на БАФТА

  • 1953 - Най-добър чуждестранен актьор в „Да живее Сапата!“
  • 1954 - Най-добър чуждестранен актьор в „Юлий Цезар“
  • 1955 - Най-добър чуждестранен актьор в „На кея“

Номинации:

  • 1973 - Най-добра мъжка роля в „Бегълците“
  • 1973 - Най-добра мъжка роля в „Кръстникът“
  • 1974 - Най-добра мъжка роля в „Последно танго в Париж“
  • 1989 - Най-добра второстепенна мъжка роля в „Сух бял сезон“

Награди Еми

  • 1979 - Най-добра второстепенна мъжка роля (минисериал/филм) в „Корени: Следващите поколения“

Награди Златен глобус

  • 1955 - Най-добра мъжка роля - Драма в „На кея“
  • 1973 - Най-добра мъжка роля - Драма в „Кръстникът“

Номинации:

  • 1957 - Най-добра мъжка роля - Мюзикъл/Комедия в „Чайната на августовската луна“
  • 1958 - Най-добра мъжка роля - Драма в „Сайонара“
  • 1964 - Най-добра мъжка роля - Драма в „Грозният американец“
  • 1990 - Най-добра второстепенна мъжка роля в „Сух бял сезон“

Награди на филмовия фесивал в Кан

  • 1954 - Най добра мъжка роля в „Да живее Сапата!“

Награди Златна малинка

  • 1997 - Най-лоша второстепенна мъжка роля в „Островът на д-р Моро“

Номинации:

  • 1981 - Най-лоша второстепенна мъжка роля във „Формулата“
  • 1993 - Най-лоша второстепенна роля в „Христофор Колумб“
  • 1997 - Най-лоша екранна двойка в „Островът на д-р Моро“, споделена с „онова разпокъсано джудже“ [26]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Заглавие на български Оригинално заглавие Роля Режисьор Бележки
1950 „Мъжете“ The Men Кен Уилчък
1951 „Трамвай Желание“ A Streetcar Named Desire Станли Ковалски
1952 „Да живее Сапата!“ Viva Zapata! Емилиано Сапата
1953 „Юлий Цезар“ Julius Caesar Марк Антоний
„Дивият“ The Wild One Джони Стаблър Разказвач
1954 „На кея“ On the Waterfront Тери Малой
„Дезире“ Dèsirèe Наполеон Бонапарт
1955 „Момчета и кукли“ Guys and Dolls Скай Мастърсън
1956 „Чайната на августовската луна“ The Teahouse of the August Moon Сакини
1957 „Сайонара“ Sayonara Лойд „Ейс“ Грувър
1958 „Младите лъвове“ The Young Lions лейт. Кристиан Дисъл
1959 „Бегълци“ The Fugitive Kind Валънтайн „Снейкскин“ Хавиер
1961 „Еднооките валета“ One-Eyed Jacks Рио Също и режисьор
1962 „Бунтът на Баунти“ Mutiny on the Bounty 1ви лейт. Флечър Кристиан
1963 „Грозният американец“ The Ugly American Харисън Картър МакУайт
1964 „Приказка за лека нощ“ Bedtime Story Фреди Бенсън
1965 „Моритури“ Morituri Робърт Крейн
1966 „Запознайте се с Марлон Брандо“ Meet Marlon Brando Себе си
„Преследването“ The Chase шериф Кедлър
„Апалуза“ The Appaloosa Мат Флечър
1967 „Графиня от Хонконг“ A Countess from Hong Kong Огдън Меърс
„Отражение в едно златно око“ Reflections in a Golden Eye Уелдън Пендъртън
1968 „Кенди“ Candy Гриндъл
„Нощта на следващия ден“ The Night of the Following Day Клоуфър
1969 „Кеймада“ Queimada / Burn! Сър Уилям Уокър
1970 „Кинг: Филмиран запис... От Монтгомъри до Менфис“ King: A Filmed Record... Montgomery to Memphis Себе си документален филм
1972 „Среднощни гости“ The Nightcomers Питър Куинт
„Кръстникът“ The Godfather Дон Вито Корлеоне
„Последно танго в Париж“ Last Tango in Paris Пол
1976 „По Мисури“ The Missouri Breaks Робърт Лий Клейтън
1978 „Супермен“ Superman Джор-Ел
1979 „Корени: Следващите поколения“ Roots: The Next Generations Джордж Линкълн Рокуел ТВ минисериал
„Апокалипсис сега“ Apocalypse Now полк. Уолтър Курц
1980 „Формулата“ The Formula Адам Стийфъл
1989 „Сух бял сезон“ A Dry White Season Иън Макензи
1990 „Новакът“ The Freshman Кармин Сабатини
1991 „Сърцата на мрака: Апокалипсисът на един кинаджия“ Hearts of Darkness: A Filmmaker's Apocalypse Себе си Документален филм
1992 „Апокалипсис сега“ Apocalypse Now полк. Уолтър Курц
1979 „Христофор Колумб“ Christopher Columbus: The Discovery Томас де Торкемада
1995 „Новият Дон Жуан“ Don Juan DeMarco д-р Джак Миклър
1996 „Островът на д-р Моро“ The Island of Dr Moreau д-р Моро
1997 „Смелият“ The Brave Маккарти
1998 „Лесни пари“ Free Money Свен Соренсън
2001 „Прецакването“ The Score Макс
2006 „Супермен се завръща“ Superman Returns Джор-Ел Архивно появяване
„Супермен 2“ Superman II: The Richard Donner Cut Джор-Ел Архивно появяване
2007 „Брандо“ BRANDO Себе си Документален филм

Oscar deriv.png [27]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ През 1989 г., Британският журналист Джон Шоу нарича Марлон Брандо, най-близкото подобие на Лорънс Оливие, което Америка някога е имала (по повод смъртта на Оливие, считан за най-великия британски актьор).
  2. ↑ а б в г д Marlon Brando - Biography MarlonBrando.com Посетен на 2008-07-17
  3. ↑ Марлон Брандо Kino.dir.bg Посетен на 2008-07-17
  4. ↑ а б Marlon Brando - Biography IMDb.com Посетен на 2008-07-21
  5. ↑ Брандо, Марлон „Песните на мама“ стр. 25-30
  6. ↑ Брандо, Марлон „Песните на мама“ стр. 39-40
  7. ↑ а б MARLON BRANDO Biography Notablebiographies.com Посетен на 2008-07-18
  8. ↑ а б Marlon Brando Biography (1924-2004) Biography.com Посетен на 2008-07-19
  9. ↑ Мъжете (1950) Cinefish.com Посетен на 2008-07-17
  10. ↑ Marlon Brando Biography Starpulse.com Посетен на 2008-07-21
  11. ↑ The Wild One (1953) IMDb.com Посетено на 2008-07-22
  12. ↑ On the Waterfront (1954) IMDb.com Посетен на 2008-07-22
  13. ↑ One-Eyed Jacks (1961) IMDb.com Посетен на 2008-07-22
  14. ↑ а б Marlon Brando Rottentomatoes.com Посетен на 2008-07-22
  15. ↑ Гърдев, Борислав „Сеньорът на американското кино“ Liternet.bg Посетен на 2008-07-22
  16. ↑ The Godfather (1972) IMDb.com Посетен на 2008-07-22
  17. ↑ Brando, Marlon Marlon Brando's Unfinished Oscar Speech NativeVillage.org Посетен на 2008-07-27
  18. ↑ Last Tango in Paris (1972) RottenTomatoes.com Посетен на 2008-07-22
  19. ↑ Брандо, Марлон „Песните на мама“ стр. 430-431
  20. ↑ По Мисури (1976) Cinefish.bg Посетен на 2008-07-22
  21. ↑ Брандо, Марлон „Песните на мама“ стр. 436-438
  22. ↑ Apocalypse Now (1979) IMDb.com Посетен на 2008-07-22
  23. ↑ а б „Естествено продължение (с... наследниците на Брандо и Джагър)“ Askeer.blog.bg Посетен на 2008-07-25
  24. ↑ „Почина Кристиан, най-големият син на Марлон Брандо“ Chernomorie.com Посетен на 2008-07-22
  25. ↑ „Почина Кристиян Брандо“ BGvesti.com Посетен на 2008-07-22
  26. ↑ Awards for Marlon Brando IMDb.com Посетен на 2008-07-25
  27. ↑ http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/kino/za_brando.htm

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Марлон Брандо
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Марлон Брандо.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:P0lit0o/пясъчник&oldid=9294053“.