Svoboda | Graniru | BBC Russia | Golosameriki | Facebook
Направо към съдържанието

Сергей Юран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сергей Юран
Лична информация
ПрякорРуския Танк
Роден
Сергей Николаевич Юран
11 юни 1969 г. (55 г.)
Ръст184 см
Постнападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1985 – 1987
1988 – 1991
1991 – 1994
1994 – 1995
1995
1996
1996 – 1997
1997 – 1998
1999
1999 – 2001
Заря Ворошиловград
Динамо Киев
Бенфика
Порто
Спартак Москва
Милуол
Фортуна Дюселдорф
Бохум
Спартак Москва
Щурм Грац
55
31
63
23
8
13
16
23
18
36
(10)
(15)
(19)
(4)
(2)
(1)
(5)
(4)
(3)
(9)
Национален отбор
1990 – 1991
1992
1992 – 1999
СССР
Общност на независимите държави ОНД
Русия
12
3
25
(2)
(0)
(5)
Треньор
2003
2004
2006
2006
2007 – 2008
2008
2009
2011 – 2012
2012 – 2013
2015
2016
Алмаз Москва
Динамо Ставропол
Дитон
ТФМК
Шинник Ярославъл
ФК Химки
Локомотив Астана
ФК Симург
Сибир Новосибирск
Балтика
Мика
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Сергей Юран в Общомедия

Сергей Юран (на руски: Серге́й Никола́евич Юра́н) е бивш руски футболист, нападател. Известен с изявите си за Динамо Киев и Бенфика, Юран е считан за един от най-талантливите футболисти от Източния блок в началото на 90-те години. Има 25 мача и 5 попадения за националния отбор на Русия, с който участва на световното първенство в САЩ през 1994 г. Треньор на Балтика Калининград.

В професионалния футбол дебютира на 16 години за местния клуб „Заря“ във Втора лига на СССР. Помага на отбора си да спечели промоция и през 1987 г. преминава в Динамо Киев. През сезон 1988 вкарва 10 гола в 11 мача за дублиращия отбор, но в мач с дубъла на Торпедо (Москва) полузащитникът на „черно-белите“ Сергей Шустиков чупи крака на Юран и Сергей се възстановява от травмата една година. Със забележителната си игра и воля на характера Юран успява да пробие в мъжкия отбор. Дебютира в първия състав през 1990 г., като за 13 мача вкарва 9 попадения, печели първенството на СССР, а през лятото на 1990 г. става европейски шампион за младежи в националния отбор до 21 години. Годината за Юран е страхотна, като на 9 октомври дебютира за националния отбор на СССР с 2 попадения в приятелски мач срещу Израел. Избран е и за футболист на годината в Украйна.

През лятото на 1991 г. Юран преминава в Бенфика. Освен него е привлечен и Василий Кулков от Спартак Москва. Още в дебютния си мач Сергей отбелязвва 4 попадения срещу шампиона на Кипър. Става голмайстор на Шампионската лига със 7 гола в 9 мача. Толкова отбелязва и в шампионата на Португалия, само че за 21 изиграни срещи. През 1993 г. печели купата на Португалия. През сезон 1993/94 резултатността на нападателя спада, но той най-накрая успява да спечели титлата на Португалия. След шампионския сезон и напускането на треньора Свен-Горан Ериксон Юран и Кулков преминават в Порто. „Драконите“ печелят първенството, а двамата руснаци стават първите чужденци, печелили титлата на Португалия в 2 поредни години в 2 различни отбора.

През есента на 1995 г. подписва със Спартак Москва, за да помогна на отбора в Шампионската лига. Червено-белите записват 6 победи в груповата фаза – рекорд, който са постигали само 5 отбора в историята на футбола. В края на сезона обаче напуска поради конфликт с ръководството. Задади бъдещата си съпруга, която живее в Лондон, Сергей преминава във втородивизионния английски Милуол. Юран губи формата си, отбелязва само 1 попадение в 13 срещи и след края на сезона е освободен. След като остава свободен агент известно време, преминава в немския Фортуна Дюселдорф. Контузия му попречва да разкрие пълния си потенциал, но все пак след добри изяви е привлечен от Бохум, с който играе в Купата на УЕФА. В края на 1998 г. е отстранен от отбора поради замесване в множество скандали.

През 1999 г. се завръща в Спартак Москва и става един от лидерите на отбора по асистенции. Като цяло, Юран не блести с играта си и в края на годината е продаден на Щурм Грац. С австрийския отбор отново играе в Шампионската лига, но прекратява кариерата си през 2001 г. поради множеството контузии.