Svoboda | Graniru | BBC Russia | Golosameriki | Facebook
Направо към съдържанието

Станислав Беловски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Станислав Беловски
Роден
1976
Националност България
АкадемияНационална гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“
Направлениеколаж, графика, живопис, улично изкуство, шаблон, инсталация
Уебсайтhttps://www.instagram.com/sbelovski/

Станислав Беловски е съвременен мултидисциплинарен български художник. Известен с артистичните си намеси в градска среда и дигиталните си колажи на актуални социални и политически теми, които могат да бъдат проследени в София, в профилите му в социалните мрежи и са многократно отразени от световните информационни агенции.[1][2][3][4]

Роден е през 1976 г. в София. Завършва Национална гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ през 1995 г. Живее и работи в София.[5]

Бързината на артистичната реакция към актуални събития е основна черта на творчеството на Беловски, която до голяма степен определя и изборът му на изразни средтва.[1][5] Артистът използва цитати и заемки от общоизвестни произведения на изкуството и иконични образи на популярната култура. Произведенията му често са изпълнени в смесена техника – живопис, колаж, шаблон, рисунка и др.

Художникът не е академичен изследовател, за да трябва да е обективен или неутрален. Изкуството е преди всичко лична позиция, вид политически акт.[2] Станислав Беловски

В колажите си включва архивен снимков материал, документални фотографии и репортажи от мястото на текущи събития, както и произведения на известни художници и фотографи, сред които Ернест Пиньон-Ернест, Ричард Хамбълтън, Рой Лихтенщайн, Гюстав Кайбот, Каспар Давид Фридрих, Айвор Прикет, Слим Ааронс.[1] Към всяка своя творба надлежно документира първоизточниците, времето и мястото на излагането им в публичното пространство.

Живописта на художника се характеризира с „мощно оркестриране на пространството“, като съчетава традиционни живописни похвати и модерен визуален език, модифициран от масмедийните модели на внушения, социо-политическите културни взаимоотношения и фетишизирането на образи от българския и световен обществен живот.[5]

Наред с галериите, предпочитани пространства за показване на произведенията са улицата и интернет.[2]

Чести теми в произведенията на Беловски са политическата корупция в България и Войната в Украйна – след 2014 и особено след 2022.[1][2][6]

Станислав Беловски е реализирал редица самостоятелни изложби в галерии в София, Варна и Пловдив, както и участия в колективни изложби, конкурси за съвременно изкуство, кураторски проекти и фестивали в България и чужбина.[1][5] Негови творби се появяват редовно на видни места по софийските улици.[6]

Самостоятелни изложби

[редактиране | редактиране на кода]

Списъкът е непълен:[1]

  • „Аз трябваше да направя нещо…“ (2023), Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, София[1]
  • „Nostalgic Dystopia“ (2022), галерия „Кредо бонум“, София
  • „MIRROR, MIRROR“ (2020), галерия „Кредо бонум“, София
  • „No Reason to Leave from the Sun“ (2019), галерия „Нюанс“, София
  • „Make Art Not Friends“ (2017), галерия „Нюанс“, София
  • „S’exprimer“ (2017), изложбено пространство на ул. „6-ти септември“ 1, София

Групови изложби, кураторски проекти, конкурси и фестивали.

Списъкът е непълен:[1][5]

  1. а б в г д е ж з Станислав Беловски, АЗ ТРЯБВАШЕ ДА НАПРАВЯ НЕЩО… // Национална художествена галерия, 2023-02-23. Посетен на 2023-03-23.
  2. а б в г Дамяна Велева. Колажи от гняв и ярост. Станислав Беловски, чието изкуство обича улицата // Свободна Европа, 2023-02-23. Посетен на 2023-03-23.
  3. Профил на Stanislav Belovski (@sbelovski) в Instagram // Посетен на 2023-03-23.
  4. Профил на Stanislav Belovski (@stanislav.belovski) във Facebook // Посетен на 2023-03-23.
  5. а б в г д contempo 2013, international contemporary art festival,16-20 may 2013, varna. станислав беловски - живопис / stanislav belovski - painting // contempo international contemporary art festival, 2013-05-19. Посетен на 2023-03-23.
  6. а б Стефани Ангелова. Станислав Беловски, художник: Границата между добро и зло никога не ми е сива // Дневник, 2023-02-24. Посетен на 2023-03-23.