Yavor Shopov

"Много хора са се питали какво означава израза “Дилмано, дилберо” от известната народна песен “Дилмано, дилберо, кажи ми как се сади пиперо?”. Очевидно е, че това са старинни български думи, чиито смисъл сме изгубили с времето и с прогресивното навлизане на литературния български в нашия бит.
Първият изследовател, който намери приемливо обяснение на смисъла на израза “Дилмано, дилберо” е Десислава Петкова. Това е част от нейната дипломна работа по Индология, която беше докладвана на един от най-престижните и компетентни научни форуми по индология провеждан някога у нас - Международната юбилейна конференция на специалност Индология на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”. Там тя ни обясни на хинди (индийски език) какво значи израза “Дилмано, дилберо”. Петкова докладва, че малкото име Дилмана означава приятелка, а дилберa - любима на хинди. Това беше толкова впечатляващо, че реших сам да проверя верността на превода и’. В същност на хинди дил манна означава “склонна да задоволява желания” (“dil mānnā - To act agreeable to one’s desire, to gratify one’s wish”), а дил-бар, в действителност означава “любима” (“dil-bar - Heart-ravisher, lovely, attractive, beloved; a sweetheart.”) според най- подробния речник на хинди (Shakespear, 1834). Едно от закономерните потъмнявания на звуците при преход от иранските езици (и български) в хинди е преходът на нашето Е в А (Шопов, и др., 2005), т.е. дилбер в български е фонетично еквивалентна дума на дил-бар в хинди. Така наистина се оказва, че свободния превод на Петкова е достоверен и максимално близък до значението на израза “Дилмано, дилберо” на хинди. Факта, че нейният превод не е дословен я е накарал да не го публикува в докладите на конференцията, където само е отбелязала, че “делбар= любим, възлюбен (отбелязвам значението и произношението само на фарси)” (Петкова, 2009).
Интересното е, че в случая този добре известен български народен израз е абсолютно неразбираем за нас, а има ясно значение на хинди. Петкова (2009) дава десетки подобни примери, но те не са единствените. Шопов, и др. (2005) доказват, че хиляди български фамилни имена, които са неразбираеми за нас сега имат ясно значение на хинди. Нещо повече - граматическите правила, по които се образуват фамилните ни имена са същите като тези в хинди (Шопов, и др., 2005).
На едно обсъждане в Софийския университет питах един индийски професор по славистика, който е женен за българка (и за това знае перфектно български и хинди) дали му е направило впечатление, че има твърде много общи по звучене и по значение думи в български и хинди. Неговият отговор беше: “ООО ДА, ТЕ СА НАД ХИЛЯДА, ПРИ ТОВА НЕ СА СЛУЧАЙНИ, А СА НАЙ-ВАЖНИТЕ - ТЕЗИ СВЪРЗАНИ С ДОМА, РОДА И СЕМЕЙСТВОТО. ТОВА СА ТАКИВА ДУМИ, КОИТО НЕ СЕ ПРЕДАВАТ КАТО ЧУЖДИЦИ ОТ ЕДИН ЕЗИК В ДРУГ. ВСИЧКИТЕ ВИ РЕДКИ РОДНИНСКИ ДУМИ СА СЪЩИТЕ В ХИНДИ. ГЛЕДАЙКИ НАС, ИНДИЙЦИТЕ СЕГА ВИЕ ВИЖДАТЕ ВАС ПРЕДИ ДВЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ. ДОКАТО ВИЕ СТЕ МНОГО ВЪЗПРИЕМЧИВИ КЪМ КУЛТУРНИ ЯВЛЕНИЯ, ИНДИЙЦИТЕ СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОНСЕРВАТИВНИ И НЕ СА СИ ПРОМЕНИЛИ ОБИЧАИТЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 2000 ГОДИНИ”. В същност с това той отговори на загадката, защо в българския бит и фолклор има твърде много думи, чието значение сме загубили и ни звучат едновременно свои, но неразбираеми...
Заключение
Идеята на това изследване е да се намери произхода на неславянските думи в българския, които с лека ръка смятаме за турски и с всякакви средства се опитваме да изкореним от нашия език. Тези думи са безценно езиково наследство, криещо повече информация за древната история на българския народ, отколкото многотомните съчинения по българска история.
Пазете българският фолклор и езиковото ни наследство в народните ни песни, думи и изрази! Това е безценно наследство, което носи в себе си закодирана информация за българската история. Индийският език хинди е един от ключовете за разчитане и разбиране на това познание."

"Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.

Я.Й.Шопов, Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, С. Шопова, Л. Ненчев, Г. Канканосян
Институт по интердисциплинарни изследвания на древни цивилизации.

Цел: Издирване на редки, остарели и изчезнали думи от прабългарски произход, включени във фамилните имена в телефонния указател на София. Търсене на сродни езици на прабългарския език.

Материал и методика: Използвана е електронна версия на телефонния указател на София, от който са отделени фамилните имена от явен неславянски произход. Те са съпоставени с известните редки и остарели думи в българския /1,2,3/, известните прабългарски думи /4/ и най-употребяваните думи в източно- иранските езици пушту и дари /5/ , индо- иранските езици хинди /6,7/, непали /8/ и санскрит /9/ и западно- иранския персийски език.

Исторически бележки: Още акад. Державин /10/ демонстрира, че етногенезисът на българския народ достига с корените си далечното доиндоевропейско минало заедно с шумерите и, че “българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи”. До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ, направен от акад. Н. Марр /11/. Напоследък Петър Добрев /4, 12, 13,/ и някои други изследователи /14/ убедително доказаха, че прабългарите са индоевропейски народ от източноиранската група. Народите от тази група са наричани още ведически арийци (този термин няма нищо общо с измислената от хитлеризма суперраса). Те са изиграли ключова роля при формирането на индо- европейската езикова общност, защото са колонизирали Индия и са занесли там ведическата култура и ведите.

Основания за търсене на паралели между прабългарския език и иранските и индо-иранските езици.
Ведите са били разпространявани устно на ведически санскрит, който е синтетичен език от най-доброто от арийските наречия. Така езикът на арийците навлиза в езика на местното население и образува индо-иранските езици (хинди, непали и др.). Това ни дава основание да потърсим паралели на прабългарския и българския език от миналия век с тези групи езици. Това също показва, че прабългарите са били носители на ведическата религия в древни времена. Това ни накара да потърсим паралели между българската митология (от езически произход) и ведическите божества. Резултатът беше поразителен:- оказа се, че 8 от ведическите божества още битуват в българския народен фолклор, 16 ведически божества имат имена (на санскрит) от които на български се разбира ясно тяхната функция, 8 ведически божества имат имена, широко употребявани в българския. Така 32 ведически божества имат имена срещани или разбиращи се на български.
Според Теофилакт Охридски прабългарите са имали религия като скитите /15/. Скитите са ираноезични народи, говорещи на един и същ език /16/. Всички ираноезични народи са изповядвали религии, явяващи се разновидности на зороастризма. Основните различия в тях са в имената на боговете. Иранистът Абаев /17/ подчертава, че според Херодот общоскитските богове са 7, какъвто е началният брой на Адитите- водещият брой богове в митологията на ведическите арийци и в зороастризма. Според някои изследователи най-старите части на Авестата (свещената книга на зороастризма) са написани на бактрийски език, който е ирански език /18/. Според /19/ имената бактрийци и българи (балхара) са били използвани като синоними. Нещо повече, в самата Авеста (21-вата книга на авестата- Вендидат, глава I) върховният бог Ахурамазда изброява 16-те арийски страни, които е създал, между които на 4-то място е Бактрия, “държаща високо знамето” му, и дори страна, наречена Варна (област от древен Иран) /20/. Дори при съвременната миграция, когато едно старо име на град или област се появи на ново място, то това обезателно се дължи на миграция на население от старото място (затова на картата на Америка има десетки градове и села с имена Лондон, Париж, Москва и т.н.). По тази логика името Варна просто е донесено от зороастрийци (прабългари), които са живели в областта Варна в Иран (Ариана) в дълбока древност още преди миграцията им към северна Индия. Това е едно достоверно доказателство за етническата и езикова принадлежност на прабългарите към иранските народи и участието им в миграцията на източните иранци в колонизирането на северна Индия."

Направен е пълен обзор на генетичните изследвания за произхода на българите и близостта им с други народи (по данни от 23 статии на 17 независими екипа). Изчислени са генетичните разстояния на българите с 80 народа и народности по бащина линия и с 35 по майчина линия. Предложено и мотивирано е въвеждане на етногенетически маркери, които са по-млади хаплотипове, характеризиращи връзките между народите след тяхното етническо обособяване. Показано е, че използването на етногенетическите маркери, дава по-прецизни резултати от конвенционалните методи за изчисляване на генетичните разстояния между народите. Демонстрирано е, че българите са едни от най-преките в Европа наследници на първите създатели и разпространителите на земеделието, което е в основата на цивилизацията. Доказано е, че съвременните българи са идентични с прабългарите. Те са индоевропейци, най-близки с народите от западна Европа и с наследниците на траките, а най-далечни със славяните

Въведение:През 8-10 хил. пр. Хр. индоевропейците са били един народ обитаващ централна и източна Европа. По време на неолита и енеолита Балканите са обитавани от индоевропейците (Всемирная история, 1955), още преди обособяването на отделните им клонове народи (иранци, траки, гърци, илири, келти, хети, немци, славяни, балти и т.н.). Това обяснява генетическата близост между всички индоевропейци, и особено между европейските им представители (Vernesi et al., 2004). Разглеждането на формирането на индоевропейските народи и преселенията им (Шопов, 1998) показва, че създаването на европейската общност се явява възстановяване на индоевропейската общност съществувала преди хиляди години (Шопов, 2001).
Резултатите от пан-европейският генетичен проект и анализа на генофонда на човечеството по женска линия убедително доказаха, че дори съвременните българи са индоевропейци, но най- далечни от славяните (руснаците и поляците) и нямат никаква следа от тюркски гени (Димитров, 2002, Richards et al. (2000)).
Задълбочените изследвания за произхода на езика на древните българи (Марр (1925), Державин (1946), Добрев (1995), Шопов (1998, 2000, 2001, 2002a, 2003, 2004), Шопов и др. (2002-б), под печат) показват, че езика на (пра)българите е от индо-иранската група на индоевропейските езици. От тези важни резултати следва, че през периода след V-IV хил. пр. Хр. българите са населявали иранското плато заедно с иранските народи. Многобройни археологически и исторически данни за древни българи на територията на днешен Иран са намерени от Шопов (2004). Това навежда на мисълта, че в резултат на Потопа в Черно море древно-българските племена се отделят от индоевропейците, като мигрират на юг през Мала Азия и в последствие се преселват в планината Загрос (сега в Иран), където отсядат не по-късно от 3900 г. пр. Хр. Това се потвърждава и от българските топоними (Шопов и др., 2005).
Цел: Целта на това изследване е проверка на съществуващите представи за произхода на българите и близостта им с други народи с помощта на последните фундаментални открития на генетиката и етногенетиката (Rosser et al., 2000 и др.).
Основните използвани методи са:
1. Археология.
2. Генетика.
3. Антропология.
4. Палеогеография (топоними).
5. Абсолютно радиовъглеродно датиране.
6. Океанология.
7. Исторически сведения.
Данни за разселване на индоевропейците: Най-старите обитатели на черноморското крайбрежие са били индоевропейците (Всемирная история, 1955, Wiik, 1999), (към които са принадлежали и древните българи). От индоевропейците се отделят иранските народи и се преселват в планината Загрос и Иранското плато (Ариана), между VI-IV хил. пр. Хр., а по-късно нахлуват по р. Инд (Пакистан) и Ганг в Индия (Шопов и др, 2007а). Те достигат на изток чак до делтата на Ганг (сега в Бангладеш). Вероятно това преселение е предизвикано от Потопа в Черно море (Шопов, 2001, Shopov et al., 2004, Шопов и др., 2007а). (Пра) българският календар е най-ранният индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5504 г. пр. Христа, което съвпада с времето на Библейският Потоп датирано от (Shopov et al., 1996) в интервала 5600-5500 г. пр. Хр., което съвпада с независимите датировки на потопа в Черно море (Dimitrov, 1982, Ryan et al., 1997). От тези две датировки (които съвпадат в рамките на експерименталната грешка) следва, че Потопът е станал в Черноморският басейн, тогава обитаван от индоевропейците, в това число и от предците на българите. Тогава е и началото на византийският календар (Шопов и др., 2007а).

Абсолютните датировки на Потопа (Shopov et al., 1996), датировките на потопа в Черно море (Dimitrov, 1982, Ryan et al., 1997) и изследванията на Wiik(1999) за разселването на индоевропейците показват, че Потопа е предизвикал разселването и обособяването на отделните клонове на индоевропейците. Преди 5500 г. пр. Хр. индоевропейците са обитавали значителна част от бреговете на Черно море (фиг.1). В резултат от Потопа след 5500 г. пр. Хр. настъпва постепенно отделяне и обособяване (фиг.2) на балтите, келтите, германците, иберите и славяните от индоевропейците (Wiik, 1999). Колкото по-близо във времето са се отделили два клона на индоевропейците, толкова по-близки са те по обичаи, бит и култура. Съдейки по българските топоними българите попадат в частта от индоевропейците която се е преселила в Мала Азия (Шопов и др., 2005).

Лингвинистични бележки: Езикът на древните българи е от източно-иранската група на индоевропейските езици (Добрев (1995), Шопов (1998, 2000, 2001, 2002a, 2003, 2004), Хнканосян (2002), Ненчев (2002), Шопов и др. (2002-б,в, 2005б, под печат)). Народите от тази група сa изиграли ключова роля при формирането на индоевропейската езикова общност, защото са колонизирали Индия и са занесли там ведическата култура и ведите. Те тръгват от общата територия на индо-европейците (около западният бряг на Черно море (Фиг.1.)) минават през Ирак (по археологически данни индоевропейците заселват гр. Самарра в Двуречието, Ирак около 5200 г. пр.Хр.), Иран, Пакистан, Афганистан, Узбекистан, Индия (Шопов, 2001) и стигат чак до Бангладеш и Китай. Това обяснява защо картата на топонимите в Индия образувани от българските етноними (Шопов, 2003) съвпада с картата на ведическите племена в Индия публикувана от индийски специалисти (The History and Culture of the Indian People, 1968). Тези топоними показват активни контакти на българите с индийците в много далечно минало, т.е. пряко участие на прабългарите в нашествието на ведическите народи в Индия и в процеса на индоевропеизация на местното население в Индия. Индийците произнасят името българин като балгхар(а) в резултат на закономерно езиково потъмняване (Шопов и др., 2002-в), а балхара е една от титлите на махараджата в Индия (Добрев, 1994). Украинците и до днес ни наричат балхари (Й.П.Шопов, частно съобщение).

Академик Державин (1946) смята, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндоевропейско минало и че “българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи”. Державин (1946) твърди, че българите имат общ прародител с хазарите, иберите, шумерите, кимерите (вид източни иранци) и италиките. До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ. На базата на палеолингвинистичните изследвания на Марр(1925). Последните генетични изследвания потвърждават тези негови концепции. Той твърди, че българите са протоиндоевропейци, т.е. българите са започнали да се формират като народ още преди формирането на индоевропейците (преди 9800 години). Концепциите на академик Державин (1946) са били в основата на курсовете по българска история преподавани в Софийския Университет по Сталиново време, когато Державин е бил президент на Всеросийската академия на науките. След това обаче те са били “забравени” много бързо по политически причини.

Материал и методика: Този обзор се базира на публикувани генетически изследвания за произхода на различни индоевропейски народи (вкл. и българи) публикувани в 23 статии от 17 независими международни екипа (много от които с участието на повече от 20 чуждестранни университети и институти във всеки екип). В нито една от тях не се говори за прабългари. Всички те изследват произхода на днешните българи. Те се базират на обработка на общо над 500 проби от ДНК на съвременни българи от всички краища на България. Това за пръв път позволява получаването на статистически достоверни и сигурни данни за произхода на българите. Ползвани са и публикувани археологически и исторически материали за индоевропейски народи.

Методика на генетичните изследвания
Генетичните изследвания за произхода на един народ се правят върху специално подбран съвременен генетичен материал. Пробите се подбират от различни краища на страната така, че да представляват представителна извадка за народа или народността, която се изследва (Calafell et al. , 1996). Включват се само хора с прародители между които няма чужденци
Генната информация се наследява от родителите по бащина линия от ДНК на У- хромозомите и по майчина линия от ДНК на митохондриите. Отделни фрагменти от ДНК от двата вида са характерни за индоевропейците, други за тюркските народи и т.н. В ДНК на индоевропейците има под-фрагменти характерни за славянските народи, други на индийските и т.н. След окончателното разшифроване на генофонда на човечеството през 2002 г. стана възможно изследването на произхода на отделните народи и групирането им по генетична близост.
При хората специфичната генетична информация, която може да бъде използвана за установяване на техният произход се предава без изменения по майчина линия (от майката на децата й) чрез митохондриалната ДНК или по бащина линия (от бащата на децата му) чрез Y- хромозомите. В човешкият зародиш митохондриалната ДНК идва от майчината яйцеклетка, а ДНК на Y-хромозомите от бащините сперматозоиди.
Човешката ДНК съдържа различни фрагменти, които се намират на точно определени позиции в нея. Те са резултат от различни тип...

Y. Shopov (2015) Genetic data from archaeological remains of the ancient population of the Balkans and its proximity to the Bulgarians. Avant-garde Research of Ancient Bulgarians, v.2, pp. 5-48.

A  complete  overview  of  the  genetic  studies  of  archaeological  remains  of  ancient  Neolithic  and Eneolithic population in the Balkans is made. They are compared with the data from 996 DNA samples of modern  Bulgarians  from  all  over  Bulgaria.  It  first  allows  obtaining  accurate  and  statistically  reliable
quantitative  assessment  of  the  origin  of  Bulgarians.  The  possibility  that  Thracians  and  Bulgarians  are originated from local Neolithic and Eneolithic population in the Balkans is assessed. The results give an unambiguous and reliable information about the origin of Bulgarians, which can not be challenged by any other data, information and inferences.
It is demonstrated that: 
-Modern Bulgarians are originated from the Indo-Europeans who have lived in the Balkans around 5500 BCE; 
-Modern  Bulgarians  are  closer  to  protobulgarians  (which  are  the  main  component  of  modern Bulgarians), than to the Thracians and Slavs; 
-Protobulgarians are typical Europeans belonging to the Indo-European group of nations; 
-Protobulgarians (and Bulgarians) are direct descendants of the Neolithic and eneolitic population of the Balkans  and  caused  its  the  great  genetic  similarity  to  modern  Bulgarians.  All  genetic  studies  of  bone material from archaeological excavations of Thracian burials showed that the tested Thracians are not of
local origin from the Balkans, and that they came here after the leaving of the eneolitic population from Balkans. The main European fragment of DNA, which occurs in about 40% of people in every European nation has never been found in Thracian’s DNA.

След рекапитулация на съществуващите тези за произхода на българите напоследък бе показано, че те са древни индоевропейци (Добрев, 1994, Шопов и др, 2002), а не славяни с незначителен примес от прабългари (които били тюрки). Това се подтвърждава и от последните изследвания на генофонда на човечеството (Димитров, 2002). Академик Державин (1946) смята, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндоевропейско минало заедно с шумерите, иберите и италиките и, че “българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи”. До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ.
Основните използвани методи са:
1. Анализ на писмени сведения
2. Лингвинистичен анализ
3. Генетика
Разглеждането на формирането на индоевропейските народи и преселенията им (Шопов, 1998) показва, че създаването на европейската общност се явява възстановяване на индоевропейската общност съшествувала преди хиляди години. (Пра)* българският календар е най-ранният индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5505 г. пр. Христа, което съвпада с времето на Библейският Потоп датиран независимото с два различни метода от Rayan & Pitmann (Wilford 1996) и Shopov et al., (1996). Потопа е станал в Черноморският басеин, тогава обитаван от индоевропейците, в това число и от предците на българите. Според Анонимния хронограф от 334 г. българите произхождат от внука на Ной Зиези. Димитров (2000-а) индентифицира Зиези с шумерския владетел Заггизи (2750-2726 пр. Хр.). Още по-ценни сведения за държавното устройство на ранните български държави откриваме в шумерските хроники за управлението на Шумер от кутиите (Шопов, 2000). Според Херодот народа утии е живял в Памир през V в.пр. н.е. П. Добрев (1994) показва, че ранната форма на името на един от прабългарските клонове - утигурите е утии, тъй като вместо окончанието -гури (означаващо народ) е използвано добре известното окончание -и за множественно число. Следвайки тази логика би следвало другия прабългарски клон - кутигури да се е наричал “кутии” (Шопов, 2000). В действителност такъв народ е населявал обширни територии от Двуречието в горното течение на р.Тигър още през IV-III хилядолетие преди Христа (Всемирная история, 1955). През 2495 г. преди Христа кутиите завладяват Шумер и Акад и ги управляват повече от един век (Авдиев, 1948). Този период от Шумерската история е известен с разцвет на стоителството и литературата. Кутиите са били наричани още гудеи или гутии. През 2360 г. до н.е. владетеля на Урук възстава и разбива “царя на кутиите Тирикана” (Авдиев, 1948). Можеби Тирикана не е малко име а титлата на командващия войската- таркана. При прабългарите боила таркан е бил втория престолонаследник (Добрев, 1995-б). Твърде вероятно е народа кутии да е еквивалентен на прабългарския клон кутигури. Титлата цар не е от руски произход, а е била употребявана още от кутиите. Срещана е в Шумер (Добрев, 1994) и в Египет като "шар" (Димитров, частно съобщение) със значение на император.
_______________________________________________________________________________________
*- Тук на базата на последните представителни генетически изследвания прабългарите са напълно индентифицирани със съвременните българи и затова навсякъде вместо употребявания по инерция термин "прабългари" се употребява коректния термин българи. Недопустимо е индийците преди повече от 20 века да са наричали нашите деди българи (по техният си начин), а ние да ги наричаме пра-, древни, черни и т.н. българи за да се дистанцираме от тях.

Според Добрев (1995-б) когато българите се пренасят отвъд Дунав те донасят със себе си изключително развита държавна система със 37 нива на държавните постове и разделение на обществото на 4 касти. Това кастово деление е подобно на индийското, с тази разлика, че при българите може да се преминава от по-ниска каста в по-висока по заслуги, което е един механизъм за стимул за по- добра служба. Тази изключително развита държавна структура показва изключителната си древност.
Изобилни сведения за българите, тяхната религия (Шопов и др., 2002), култура и държавност идват от древна Индия. Добрев (1994) подчертава, че управляващата династия в Индия се е наричала "Балхара". Димитров (2000-б) подчертава, че династията на империята Магадха (Балгадха) в древна Индия се наричала "Балкхара". Шопов и др., (2002). показват, че по лингвинистичните правила името Българ(ин) се поизнася от индийците като Балкхар(а) И днес украинците наричат българите "балхар" (Й. Шопов, частно съобщение). Самото име на страната ни се състои от две части- корена Бълг и -ария, което в същност представляват два последователни индо-ирански суфикса -ар (Добрев, 1994) и -ийа (Шопов и др., 2002). По същите правила корена Бълг преминава в Балкх, което пък е името на столицата и държава на българите до Памир.
Основния писмен документ за българската държава е Именника на българските канове (писан от самите тях). В него се твъди, че българската държава е създадена през 165 г. (според някой 153 г.) и че тя е пренесена отвъд Дунава. Няма никакви индикации за образуване на нова държава от Аспарух.
Българите са имали особена традиция да създават едновременно по няколко държави в различни части на света. Например Кубрат разделя България на 7 държави. Интересна е приликата на (пра)българските и персийските градове. Пренасянето на част от старата Велика България отвъд Дунава от Аспарух не е завладяване на нови територии, а завръщане в прастарата прародина на индоевропейците (“Мадари” на сродните с прабългарския език санскрит и хинди означава Отечество. Така се казва и един от първите градове построени от кана Аспарух). Тук е било нашето отечество до преди повече от седем хиляди и петстотин години, когато сме били част от индоевропейските племена (народи?) обитавали тогава нашите земи (Шопов, 1998).
Най ранните закони останали от дедите ни са Крумовите закони, които са били много справедливи и градивни, като корупцията е била третирана като държавна измяна и е наказвана със смърт. Това е гарантирало ефективно функциониране на държавата.
В българската държава никога не е съществувал феодализъм (Й. Шопов, частно съобщение). Българската държавна традиция датираща още от III хилядолетие преди Христа е либерално царство.

Идентифицирани са 3 археологически пласта останки от древните българи в Иран. Най- ранният е от периода 3900-1700 г. пр. Хр. и е оставен от кутигурите (кутите). Пласта е представен в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.)  и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия-IV (3300-1800 г. пр. Хр.). Включва и текстове записани на глинени плочки.
Вторият  пласт е от участието на древните българи в Ахеменидската персийска империя. Представен е във фризовете в Накш-е Ростам и Персеполис и в писмени исторически документи.
Третият пласт е от Сасанидската империя и е представен във фризовете в Накш-е Ростам. Този пласт свидетелства за династически връзки и еквивалентна културна традиция с Велики Булгар, Волжска и Дунавска България, но не и за пряко участие на монолитни български маси в Сасанидската империя

We studied the megalithic rock complex Kozi kamak. It is shown that Kozi kamak and Belintash are part of an extensive system of similar rock sanctuaries covering the Western Rhodopes up to the island of Samothrace. They were used to determine the astronomical time (day and hour). The geodetic and astronomical measurements show that these sanctuaries are used to determine the day of the vernal equinox to determine the beginning of the sowing since the early Bronze Age. This means that the builders of these rock sanctuaries were farmers and used the solar calendar, like protobulgarian calendar which has the same calendar system. This calendar system is presented here.
Според акад. Кирил Серафимов (1979) “По своите качества използваният от прабългарите в течение на много хилядолетия календар може да бъде отнесен към най-доброто, създадено от човечеството в тази област.”

Календарът на древните българи е дълбоко вкоренен в нашите традиции и представи за света. При него годината започва в най-късия ден (зимното слънцестоене, сега около 21 декември). От този ден продължителността на деня започва да нараства. Според Старева (2005) “За народа Новата година започва на 20 декември.”, “Празникът се нарича още Идинажден, Млада година...”. Това показва, че все още у нас този ден се възприема като начало на годината. Затова според Панайотова (2007) тогава “спохожнякът ритуално пита домакините “Славите ли Млада Бога”, има предвид слънчевия бог, с чието ново раждане се свързва Коледно-Новогодишния период във фолклорната култура.” 
Календарът на древните българи е слънчев (Съсълов, 1963, 1970, Вълчев, 1986, 1999). Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември). Той е бил самостоятелна календарна единица - нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден или Идинажден (Млада година, Млад ден, Идинак). Както много други празници на древните българи той е отъждествен с голям християнски празник, в случая с Игнажден, като според Стойнев (1994) празничната литургия на него “разкрива по-древния предхристиански мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене (22 дек.).” и “Игнажден се смята (в някой райони) за начало на прехода между старата и Новата година”. Този ден не е участвал в никой месец, не е бил включен и в никоя седмица. Той е бил ден за празнуване на Новата година. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици,  съответстващи на астрономическите сезони зима, пролет, лято и есен (Съсълов, 1963, 1970, Вълчев, 1986, 1999). Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя - първия ден от седмицата на древните българи.
Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два - по 30. Всяка четвърта година (като се изключат някои корекции, за които ще стане дума по-късно) е високосна - от 366 дни. Тя се различава от обикновената единствено по това, че след шестия месец съдържа втори нулев ден (Ени-Джитем, "Слънчовден"), който е в най-дългия ден на годината - деня на лятното слънцестоене. Този ден ("Слънчовден") не е участвал в никой месец, не е бил включен и в никоя седмица. Сега той се свързва с Еньов ден, който е голям християнски празник, отъждествен с важен празник на древните българи, което позволява практикуването на старите езически обичаи и сега. Първоначално Еньов ден е съвпадал с лятното слънцестоене и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според Стойнев (1994) “Народното честване на Еньов ден отразява връзката му с деня на лятното слънцестоене” и “В основата на празника стои култът към Слънцето”.  Древнобългарското тълкуване на Еньовден е като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден”. Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима.
Още Димитър Съсълов (1963б) забелязва, че древнобългарските народни празници са близки по време до християнските празници на дунавските българи. Той обяснява този факт с това, че след насилственото покръстване и Борисовото клане в 866 г. българските обреди и обичаи, свързани със старата вяра, са били преосмислени, пригодени и разпределени към християнските празници с цел те да бъдат запазени в народното предание, без да се предизвикват подозрения и преследвания от страна на църквата.
Първото достоверно приравнение на прабългарския календар към днешния е извършено от Димитър Съсълов (1970). Неговият труд се оказва ключов в опитите за правилното разбирането на древно българския календар. Новата година в този календар не е фиксирана към определено събитие (например Рождество Христово при Григорианския календар), а е фиксирана към конкретна точка от орбитата на Земята при нейното въртене около Слънцето. Затова датата на този ден се мести спрямо Григорианския календар в следствие на прецесията на земната орбита (Шопов, 2013, 2013б) и целия календар на древните българи се мести спрямо Григорианския (и Юлианския) календар средно с 1 ден на всеки 58,32 години (Шопов, 2013б). По това древно българския календар е подобен на Иранския календар, в който Новата Година е в деня на пролетното равноденствие. Този ден е много важен за земеделските народи, т.к. по него те определят началото на сеитбата и другите сезонни селскостопански работи. За употребата на такъв тип календар са изградени много скални обсерватории (като Белинтаж, Кози камък и т.н.) на територията на днешните български земи. Затова те са представени в настоящето издание. Много от тези древни скални обсерватории са изградени така, че да служат за определяне на деня на пролетното равноденствие. Скалните обсерватории от този тип образуват цялостна система, простираща се от Асеновград, Пловдивско чак до остров Самотраки. Те са свързани чрез междинни скални обекти с жертвеници, между които има визуална връзка и по тази верига могат да се предават сигнали (например за пожари, нашествия и т.н.). Повечето от тези обсерватории са праисторически (например тези с изсечени скални ниши, Перперикон, Татул и т.н.). По това време тези земи са били обитавани от Индоевропейците (Шопов, 2007, 2015, Nesheva et al., 2015) и вероятно те са изградили тези скални обсерватории. Повечето от съвременните европейски народи (без угро-фините), древните българи и траките са индоевропейци (Шопов, 2007, 2015, Nesheva et al., 2015) и затова в древността техните предци са имали идентични религии, като само имената на боговете им са се различавали. Календарът винаги е свързан с религиозните празници така, че това е сигурен белег за еднаква календарна система, за чието използване са изградени скалните обсерватории по нашите земи. По тази причина след идването на траките е днешните български земи през 2100- 2000 г. Пр.Хр. (Шопов, 2015) те продължават да използват праисторическите скални обсерватории за същото предназначение, въпреки хиатуса през който тези земи са били почти необитаеми. Тези скални обсерватории биха могли да бъдат използвани и за определяне на дните и празниците от календара на древните българи.

Laboratory of Archeo-geophysics
www.phys.uni-sofia.bg/bul/departments/ucsrt/agpl/index.html

Head: Dr. Yavor Shopov,
Phone (+3592)8161732, e-mail [email protected]
The laboratory was created in 2006 for the implementation of space technology (Ground penetrating radars) for the survey and geophysical exploration of archaeological sites in Bulgaria.


Scientific fields and experiments:

Methods:
The laboratory uses the following geophysical methods for search and non-destructive exploration of archaeological sites:

I. Radar methods
1. Ground penetrating radar (GPR) was developed by NASA to study the lunar ground for the needs of the US space program. Recently it became the most powerful archaeo- geophysical method.

II. Electrical resistance methods
2. Vertical electrical sounding (VES)
3. Electro profiling and Electrical tomography

III. Induction methods - use of military technology to search for mines
4. Pulse induction
5. Electromagnetic induction

IV. Electrostatic methods
6. A new archaeo-geophysical method called method of residual charge was developed at the Laboratory

Distinctive and representing interest instrumentation and experiments. Current research carried out in the laboratory:

GPR measurements on the mound Golyamata Kosmatka

The first successful GPR measurements on an archaeological site in the country were carried out in 2007 in the tomb on the mound "Golyamata Kosmatka". 60 scans of the walls and floor of the tomb in the mound "Golyamata Kosmatka" were measured with GPR. Each scan consisted of an average of 392 measurements on the different traces of penetration of the radar radiation in the depth, i.e., we made measurements about 23500 traces. The resolution of the resulting scans in the scan direction (i.e., the distance between the measurement traces) ranges from 1.3 to 1.7 cm.

To verify and supplement the data from the georadar, we performed also vertical electric sounding on depth from 1 to 14 meters above the detected unknown object. We found that the object starts at a depth of 6.50 m below the surface of the mound and reaches about 12 meters below it (the presumed level of the local terrain).
These measurements were conducted in collaboration with Dr. Georgi Kitov from the Archaeological Institute and Museum of BAS.
GPR measurements of the archaeological site near the village Yabulkovo
211 vertical profiles of 500 measurements each were scanned with GPR. Their resolution ranges from 2 to 6 cm. They cover 21 rectangular polygons. The registered anomalies were placed on the grid map of the site.

Vertical scans of all profiles covering two polygons (which were scanned in parallel routes every 50 cm) have been merged into three-dimensional databases. Then they were then cut into two-dimensional horizontal sections at different depths. In this way, 35 horizontal slices of two polygons of various depths with a thickness of 20 and 40 cm were calculated, covering depths from the surface up to a depth of 6 meters. The resulting two-dimensional maps of anomalies at different depths visualize the location of the surched archaeological objects beneath the surface.

Electro profiling of Omurtag's mound

We measured 8 profiles of electrical resistance and 8 vertical electrical soundings of Omurtag's mound near village of Sveshtari at a depth of 19 meters. We registered several anomalies of probable archaeological character. The obtained results were presented in 3-dimensional graphics and maps.
These measurements were performed in collaboration with prof. Diana Gergova from the Archaeological Institute and Museum at BAS
GPR measurements of buildings, utility lines, pipelines and other unknown underground objects.
GPR have applications in building construction, water, geotechnical engineering, engineering geology, mining, electricity, transportation, military, criminology, security and ecology. GPR allow non-destructive localization and identification of underground pipes of metal, plastic, ceramics, concrete and asbestos concrete.

Introduction Archaeological Geophysics lab of Department of Physics of Sofia University is the only one in Bulgaria which develops new geophysical methods and equipment for study of archaeological objects and their dating (Shopov et al., 1993, Dermendjiev et al, 1996). This lab has equipment and specialists for using of broad range of archaeogeophysical methods. Here we demonstrate possibilities of these techniques for solving of various archaeological tasks.

Archaeogeophysical Methods This lab uses following archaeogeophysical methods for exploration and non- destructive investigation of archaeological objects:
I. Radar Methods
1. Ground penetrating radar (GPR) – This method was developed by NASA to study the lunar ground. Introduction of these space technology to archaeology makes GPR the most powerful archaeogeophysical technique (Conyers, 2004), but interpretation of GPR data is most complicated and requires very complex data computing. It is the most complicated and complex archaeogeophysical technique. GPR allows registration of so fine archaeological objects that are hard to see by eye and can be missed during archaeological excavations (Conyers, 2004).
Advantages: а. GPR is the only archaeogeophysical method which allows preparation of 2D slices (maps) of underground objects from various depths under the surface without their excavation (Conyers et al., 2004), (fig.1).
b.It is the only archaeogeophysical method which allows preparation of 3D reconstructions of the precise shapes and depths of underground objects (Conyers et al., 2004), (fig.2).
c.It allows precise determination of depths of the underground objects under the surface.
d.It allows visualization of the underground objects as radar images in real time during the measurements.
e.It allows simultaneous geophysical exploration and archaeological excavation of the registered anomalies.
f.It has highest resolution from all geophysical techniques.
g.It can be used for scanning of vertical walls and localization of unhomogeneities in it.
h.Registered signal can undergo further computing for extraction of invisible details from the raw scan and graphic display of the results.
i.It allows fast scanning of large area. It is effective for large scale exploration with high horizontal resolution.
j.It allows connecting of different archaeological excavations by GPR exploration of the space between them.
k.GPR exploration can be done through ice, asphalt, concrete etc. (Archaeological Geophysics lab website, 2007).
l.On rough terrains can be done step-by-step measurements which allows deeper penetration of the radar signal.
Disadvantages: а. Interpretation of the signal is extremely complicated (Conyers, 2004) and requires years of experience of GPR studies of archaeological sites.
b.Very high cost of the equipments.
c.It can not be used in conductive environment (like sea water) or salty soils.
d.Limited penetration depth which depend on the soil humidity. Usually it varies from 1 meter in wet soil to 17 m in buildings (Archaeological Geophysics lab website, 2007)
e.Archaeological applications of GPR require an expert of very unusual training in specific fields of geophysics, geology and statistical physics. Experience in other GPR applications can not be applied on archaeological sites and experts on them can not be easily trained in archaeological applications of GPR
GPR applications in archaeology (Archaeological Geophysics lab website, 2007) are nondestructive localization and mapping of cultural layers in following buried archaeological objects:
-tombs and burials
-tunnels, catacombs, mud- huts and underground channels
-walls of buildings
-fire places
-metal and ceramic artifacts and coatings
-cavities and defects in buildings
-caves, bunkers, caverns and karstic futures
-underground reservoirs and buried pipes.
Nondestructive stratification of:
-sediments, river and lake deposits;
-soil layers including ancient arable lands;
-water table;
-faults and land slides.
Nondestructive study and monitoring of archaeological objects, cultural heritage and underground communications.

Experimental part
Calibration Experiments: Large numbers of calibration experiments were made inside the building of Department of Physics of Sofia University (fig.3) and surrounding grounds with known underground communications (pipes, canals, tunnels, etc) before the start of the field GPR measurements. They demonstrated that this equipment works perfectly on open ground and inside buildings and visualize all known futures of the studied terrains (fig.3, 4). It can work 17 meters deep in dry environment (fig.4). This depth is 70 % deeper than the claims of the producer of this GPR unit and antenna.
GPR measurements of Bulgarian archaeological sites. 
First GPR measurements on Bulgarian archaeological site (fig.5) were made in 2007 in the tomb “Golyamata Kosmatka“ (Shopov, in press). 60 scans of the walls and floor of the tomb were measured with resolution varying from 1,3 to 1,7 cm. Four groups of 5 parallel scans each were measured on the walls of the tomb on height from 0 to 250 cm. They were summed in a 3D data base. Then it was sliced in 15 slices (fig.6) of 20 nanoseconds (corresponding to a thickness of 75 cm if the radar beam pass through soil but to 3 m through air)
Obtained slices have resolution of 0.1 m. in horizontal, but 0.5m. in vertical direction. Scanned tomb camera was round, so obtained slices are segments of a circle (fig.6). So obtained 2D maps looks as prints of cylindrical seals (fig.5). They demonstrate that second unexcavated camera is located behind the west wall of the tomb. It is twice bigger than the camera in the excavated tomb.Scans of the walls of the tomb in the lowest scanning position suggest that the radar radiation penetrates trough homogeneous material (Fig. 7.А) at least 16 meters in all directions. Material of the walls is granite. It means that the whole tomb is embedded at least 50 centimeters deep in a granite square at least 35 meters in diameter. This does not mean that the square is circled. It can be extended in all directions but radar radiation can not reach its edges. The soil filling of the mound is detected through the granite wall of the tomb (Fig. 7.B) everywhere at over 50 cm above the floor.

GPR measurements of prehistoric archaeological sites. 
Prehistoric sites are the most difficult archaeological objects for archaeogeophysical survey due to lack of metal objects in them. Most of the artifacts have the same chemical composition and physical properties as the surrounding ground. Especially stone artifacts have same properties as stones aground. So GPR is the most appropriate archaeogeophysical technique for survey of Neolithic settlements (fig.8) and is the only one usable for survey of Paleolithic sites.
GPR is most suitable geophysical technique for solving of most of the tasks of archaeological exploration. Before its development it was considered impossible to locate underground objects like plastic, terracotta, concrete and asphalt. GPR became the main technique for localizing and mapping of non-conductive, non-metal and non-magnetic objects. It can be used even for exploration of under-water objects in fresh water basins (Archaeological Geophysics lab website, 2007).Therefore in the last years it is the main focus of work of Archaeological Geophysics lab of Sofia University.

II. Electrical resistivity methods.
2. Electrical profiling. It measures profiles of the electric resistivity (fig.9). It allowed deepest geophysical exploration of a Bulgarian archaeological site at 19 meters below the surface (Shopov, 2007) but such measurements can be done even on 40 m. depth. It is most appropriate for searching of tombs, caves, tunnels or bunkers.
3. Vertical Electrical Probing- detects the same objects as electrical profiling serving for determination of the depth of the detected anomalies.
4. Electrical tomography (continuous electrical probing)- allows visualization of anomalies of the electric resistivity and of the objects creating it.
Although its great depth of operation these methods are extremely slow, laborious and expensive, have many limitations and interferences. So now Archaeological Geophysics lab abandons these methods except of Vertical Electrical Probing which sometimes can help GPR for determination of the depth of the detected anomalies.
III. Induction methods- use military technologies for location of mines.
5. Pulse induction- Allows localization of large metal objects on depth up to 6 meters. Its equipment emits powerful electromagnetic pulses and measures the inducted current in the underground objects between the pulses (Aittoniemi et al., 1986).  It works through walls and stones. It allows very fast scanning and high precession of localization of the objects, but it doesn’t allow precise determination of the depth of the anomalies. Underground cables, rebar or metal nets mask objects and make impossible its use.

6. Electromagnetic Induction- Allows precise localization of small metal objects and determination of the metal building them by its conductivity (Gardiner, 1967). Works on shallow depth which varies from 0.3 up to 1 meter depending on the size of the found object. Its equipment emits electromagnetic field and measures the inducted current in the underground objects passing between its coils. It doesn’t allow determination of the depth of the anomalies. Underground cables, rebar or metal nets mask objects and make impossible its use.

The laboratory uses methods and equipment developed at the Physics Department. They are subject to three Bulgarian inventions, and one Canadian patent of our laboratory’s team. Some of the devices developed, and used by the laboratory have no analogues abroad, others are subject to numerous attempts of coping or modifing by other laboratories around the world.
The laboratory was created in 2001. In 2005 and 2006, a PhD student from the University of Bologna, Italy was trained for six months here within the European exchange program ERASMUS.

Scientific fields and experiments:

Study of global climate changes in the past.
The main activity of the laboratory is the study of global climate changes in the past, and solar influences on them. Until recently, variations of solar radiation reaching the surface of the Earth (insolation), could only be calculated theoretically from orbital variations of Earth's orbit, causing a change in the distance from any point on the Earth's surface to the Sun, resulting in a change in the amount of solar radiation reaching the Earth's surface. But their calculations require many incorrect assumptions, leading to significant inaccuracies in the results (50% of the variation in the theoretical curves do not match this in the experimental records).
Therefore the team of our laboratory was developed an indirect index of insolation (Figure 10), which is obtained from measurements of the distribution of the luminescence of the organic acids in flowstone calcites along the growth axis of their crystals (Figures 10, 11,12). Absolute dating of these calcites allows measurement records of insolation (Figure 10) in the last 250,000 years. So far these are the only experimental records of insolation. They are widely used in studies of global climate change in the past.
Study of regional climate changes.
An important activity of the laboratory is the study of regional climate changes using flowstone calcites as natural climatic stations. For this purpose, the laboratory has developed indirect indices of annual temperature and annual rainfall, which are obtained from measurements of the distribution of the luminescence of the organic acids in flowstone calcites.
Using luminescence for search, field and laboratory diagnostics of minerals, oil and gas
Part of the research of our laboratory is dedicated to using luminescence for search, field and laboratory diagnostics of minerals, oil and gas. This includes:

a. Development of a new method, techniques, and apparatus for registration of luminescence of minerals and its spectrum in the field conditions.
The known method for the search of minerals by their luminescence in field conditions uses portable continuous UV sources to observe only fluorescence of minerals. The disadvantage of this method is the low brightness of the sources and the inability to observe phosphorescence of minerals and its attenuation. For observing and registration of these phenomena we developed a new method "Impulse photography luminescence". For the use of this method in field conditions we developed and patented a fundamentally new equipment, that can record images of fluorescence or phosphorescence separately or together. We proposed a new system for field diagnostic of minerals using luminescence which led to finding deposits of many new minerals for Bulgaria.
With the development of the new technique "Time-resolved photography of phosphorescence", field studies and registration of phosphorescence attenuation and the color change of phosphorescence with time in the presence of several luminescent centers in the sample became possible. This appeared to be particularly useful to distinguish phosphorescence of inclusions of oil and natural gas (Figure 15) from that of humic and fulvic acids (Figure 11) in calcite under field conditions, which can be used for oil survey.

b. Research on the spectra of the luminescence of the minerals in the laboratory
The diagnostics of minerals by their luminescence sometimes requires a detailed study of the spectra, the nature and properties of their luminescence by selective excitation with laser emission with different wavelengths. This is achievable only in laboratory conditions. At such measurements Raman spectra of the samples are obtained as well, which are very effective for diagnostics of microscopic mineral agregates and inclusions.

Studies of records of contamination and migration of toxic metals and of groundwater acidity.

The luminescence of some samples flowstone calcite is induced by toxic elements. Some of them even have annual zonality (Figure 15) due to variations in the acidity of the groundwater, which causes variations in the solubility of some toxic elements such as uranium, lead, etc.

On Figure 16 is shown fine zonality of the fluorescence in a flowstone calcite upon irradiation with short-wave UV (left) due to uranium impurities. Fine fluorescent zonality upon irradiation with long-wave UV (right) is due to impurities of rare earth elements in the same sample.
Dating of fluorescent records
Luminescent records required development of a new dating method due to lack of any dating method with the precision corresponding to their high resolution and precision. The apparent annual cyclicity of records allows calculating the average annual growth rate of the flowstone by determining the average annual period (in pixels) using time series analysis. This procedure was set at the base of a fundamentally new dating method called "Autocalibration dating."
Autocalibration dating of time series with unknown uneven time step uses time- frequency mathematical spectral analysis or Fourier transformation to determine the mean time step of the time series and to determine the time interval from the beginning to the end of the time series. If the beginning of the time series is known it can be dated using its thus obtained duration. The method is applicable to the dating of any natural materials with cyclic structure and was recognized for invention. So far this is the only dating method based entirely on a numerical method.

The Orbital theory presumes that the solar irradiance was constant during geological periods of time. Recent studies demonstrated that this presumption is not precise. Direct satellite measurements of the solar constant demonstrated that it varies with time as much as 0.4% during the observation time span (Hickey et al., 1980), but there are experimental data suggesting that it varied much greater during geological periods. Stuiver & Braziunas (1989) demonstrated that longer solar cycles are more than one order of magnitude stronger, than the solar cycles covered by direct measurements. Increasing of the ice volume and the related sea level change during glaciations produces changes in the inertial moment of the Earth and resulting changes in the speed of Earth’s rotation (Tenchov et al., 1993). Orbital variations cause also some deformation of the solid Earth and redistribution of the Ocean masses (Morner, 1983). In result theoretical Milankovich curves can be used only for qualita...

changes of the speleothems from Savi (TS) and Frasassi (AN) cave, show a mainly positive trend during the Holocene (range of values between -5 and -10‰); on the contrary the trend of Carburangeli cave (PA) stalagmite is negative. The laser induced luminescence of the spelothems of Savi cave shows the highest values during the fi rst part of the Holocene probably infl uenced by the soil and forest development. The lowest values are those of the last 1.5 ka. From an overall view, these data seem to fi t with the present day knowledge of the climatic and environmental changes of Italy. Nevertheless some problematic aspects arise suggesting further research work.

There is strong evidence of a major flooding of the Black Sea area ca. 7500-7600 cal yr BP (Dimitrov et al. (1979) and Dimitrov (1982)). There is convincing evidence of a mass migration of people out of this general area to India (Gimbutas, 1985, Kortlandt 1990, Quintana-Murci 2004, Shopov and Yalamov, 2004, Shopov, 2008). This paper will examine the evidence for the flooding triggering the migration and also examine the extent of the migration. Possibility this event is the "Biblical Flood". Critical analysis of the new geological and archeological data and the ancient Flood mits can relate the Black Sea Flood to the Noah’s Flood (Ryan & Pitman, 1998; Dimitrov & Dimitrov, 2004). In the last 10 years there was a number of expeditions in the Black Sea searching for remains of preflood settlements around the former sea coast, now about 100 meters below the sea level (fig.1). Several of them were led by prof. Robert Ballard who located remains of Titanic. Figure 1. Coastal li...

Santa Barbara (Iglesias, Sardinia) is a world renown mine cave system, because it hosts perhaps the best display of barite crystals developed within natural cavities (Forti & Perna, 1981; 1983; Hill & Forti, 1997). The karst system consists of two large subvertical voids (presently not interconnected) developed just in contact with a polysulphide vein in the San Giovanni mine. The caves host huge still active calcite and/or aragonite speleothems partially covering the euhedral barite crystals. Along the vertical shaft connecting the mine gallery with the upper cave a 6 meters thick depositional sequence has been exposed. It consist from bottom (bedrock) to top of: (a) a calcitearagonite subaqueous speleothem (cave clouds); (b) an earthy layered sediment with sudden colour changes ranging from black to orange; (c) a layer consisting of honey to hazel-brown barite tabular crystals up to 7 cm high and (d) a calcite-aragonite vadose speleothem (flowstone) which represents the still acti...

Sunspots provide total solar irradiance (TSI) proxy records for the last 310 years. Speleothem achieves are still only of TSI proxy record providers, which allow extending of the TSI experimental records back to the pre-instrumental times. Therefore they are very important for the assessment of the solar forcing of the climate in the pre-industrial era. Using such speleothem records we demonstrated that variations of the solar irradiation which can produce climatic variations are: (i) powerful prolonged solar cycles, which affect climatic variations and (ii) amplification of solar irradiance impact on climate by different potential non-linear mechanism or by a combination of them. Such amplification is important at durations shorter than 11 years but can be more significant in timescales less than 1 year.

Luminescence of Speleothems in Italian Caves This paper studies luminescence of speleothems in ten Italian caves along a north-south transect. Using a Raman double spectrometer and excitation of luminescence of speleothem samples with multiline Ar-laser we measured 52 spectra of luminescence of samples from Grotta Doria (TS), Bus del Sasso (VI), Grotta del Vento (LU), two caves in gypsum in Gessi Bolognesi karst, Frassasi cave (AN) and Grotta di Carburangeli (PA).

Calcite speleothems luminescence depends exponentially upon soil temperatures that are determined primarily by solar visible and infrared radiation. So microzonality of luminescence of speleothems was used as an indirect Solar Insolation (SI) proxy index. For Cold Water cave, Iowa, US we obtained high correlation coefficient of 0.9 between a luminescence record and the experimentally observed Solar Luminosity Sunspot index. We measured a luminescent speleothem record from Jewel Cave, South Dakota, US. It is still the first available experimental solar insolation proxy record with sufficiently long duration to reproduce the orbital variations. This record covers 89300- 138600 yrs B.P. with high resolution. It reveals determination of millennial and century cycles in the record. This solar insolation proxy record contains not only orbital variations, but also solar luminosity self variations, producing many cycles with duration from several centuries to 11500 years. The most powerful ...

Calcite speleothems luminescence depends exponentially upon soil temperatures that are determined primarily by solar visible and infrared radiation. So microzonality of luminescence of speleothems is used as an indirect Solar Insolation (SI) proxy index We measured a luminescent solar insolation proxy record in a speleothem (JC11) from Jewel Cave, South Dakota. This record has been dated by 6 TIMS U/Th dates with 2 sigma error of 0.8-5.5 kyrs. It covers 89300-138600 yrs B.P. with high resolution (34 years) and precision of measurements better than 1%. It reveals determination of millennial and century cycles in the record. This record exhibit a very rapid increasing in solar insolation at 139 kyrs +/-5.5 kyrs (2 sigma error) responsible for the termination II. This increasing is preceding the one suggested by the Orbital theory with about 10 kyrs and is due to the most powerful cycle of the solar luminosity with duration of 11.5 kyrs superposed on the orbital variations curve. Solar...

We studied luminescence of speleothems from Cold Water cave, Iowa, US and Rats Nest cave, Alberta, Canada. A reconstruction of the past annual precipitation rates for the last 280 years for Kananaskis country, Alberta, Canada has been obtained from speleothem annual growth rates. In dependence on the soil surface exposition we measure either solar sensitive or temperature sensitive paleoluminescence speleothem records: - In case of Cold Water cave, Iowa, US we obtained high correlation coefficient of 0.9 between the luminescence record and Solar Luminosity Sunspot index and reconstructed sunspot numbers since 1000 AD with a precision within the experimental error of their measurements; - in case of Rats Nest cave, Alberta, Canada we measured correlation coefficient of 0.67 between luminescence intensity and air temperature record for the last 100 years and reconstructed annual air temperatures for last 280 years at the cave site with estimated error of 0.35 0 C, while the error of t...

Calcite speleothems luminescence depends exponentially upon soil temperatures that are determined primarily by solar visible and infrared radiation. So microzonality of luminescence of speleothems is used as an indirect Solar Insolation (SI) proxy index We measured a luminescent solar insolation proxy record in a speleothem (JC11) from Jewel Cave, South Dakota. This record has been dated by 6 TIMS U/Th dates with 2 sigma error of 0.8-5.5 kyrs. It covers 89300-138600 yrs B.P. with high resolution (34 years) and precision of measurements better than 1%. It reveals determination of millennial and century cycles in the record. This record exhibit a very rapid increasing in solar insolation at 139 kyrs +/-5.5 kyrs (2 sigma error) responsible for the termination II. This increasing is preceding the one suggested by the Orbital theory with about 10 kyrs and is due to the most powerful cycle of the solar luminosity with duration of 11.5 kyrs superposed on the orbital variations curve. Solar...

We used the quantitative theory of solubility of karst rocks of Shopov et. al, (1989, 1991a) in dependence of the temperature and other thermodynamic parameters to make reconstructions of past carbonate denudation rates. This theory produced equations assessing the carbonate denudation rates in dependence on the temperature or on the precipitation. We estimated the averaged denudation rate in the region to 14 mm/kyr or 38 t/km2 per year. We used this estimate as starting point and substituted our proxy records of the annual temperature and the annual precipitation in the equations of dependence of karst denudation rate on precipitation and temperature. This way we reconstructed variations of the annual karst denudation rate for the last 280 years in dependence on the annual precipitation and for the last 1250 years in dependence on the temperature. Both reconstructions produce quite reasonable estimate of the variations of carbonate denudation, which is within observed variation of ...

A good correlation between the growth rate of the cave speleothems and the annual precipitation at the cave site allow quantitative reconstruction of the precipitation. Measuring the growth rate of a speleothem from Duhlata Cave, Bulgaria we found that around 7500 B.P. the speleothem growth rate (averaged for 120 years) exceeds 53 times its recent value suggesting that enormous precipitation flooded the Black Sea basin at that time. Its possible connection with the Bible (Noah's) Flood is discussed. We propose a possible mechanism of the flooding of the Black Sea during the Flood involving production of a super- Tsunami by pushing of the Black Sea water towards the Crimea cost by Mediterranean waters. We propose also an Astronomical Theory of the origin of the Bible Flood. We attribute higher water evaporation and rainfall to be caused by rapid increasing of the solar radiation resulting from a collision of a large asteroid or comet with the Sun.

Calcite speleothems luminescence depends exponentially upon soil temperatures that are determined primarily by solar visible and infrared radiation. So microzonality of luminescence of speleothems is used as an indirect Solar Insolation (SI) proxy index We measured a luminescent solar insolation proxy record in a speleothem (JC11) from Jewel Cave, South Dakota. This record has been dated by 6 TIMS U/Th dates with 2 sigma error of 0.8-5.5 kyrs. It covers 89300-138600 yrs B.P. with high resolution (34 years) and precision of measurements better than 1%. It reveals determination of millennial and century cycles in the record. This record exhibit a very rapid increasing in solar insolation at 139 kyrs +/5.5 kyrs (2 sigma error) responsible for the termination II. This increasing is preceding the one suggested by the Orbital theory with about 10 kyrs and is due to the most powerful cycle of the solar luminosity with duration of 11.5 kyrs superposed on the orbital variations curve. Solar ...

Calcite speleothems are precipitated in caves from infiltrating soil waters. Laser Luminescent Microzonal Analysis (LLMZA) of examples from different environments in Canada, USA and Bulgaria has been undertaken. Some of the resulting time series cover long intervals (e.g. 250,000 years) with a time resolution of 100 years; fast growing samples can be resolved to little as three days. From power spectral analysis, cycles of 1, 2, 11--12, 22, 95, 180, 300, 400, 600, 900, 1,200, 2,300, and 3,350 years and longer have been found. There is good correlation between the luminescent record and C-13 variations in a sample from the Black Hills, S.D., which also displays correlation with the O-18 and C-13 records of deep sea cores. There is correlation between the luminescent records of Bulgarian, US and Canadian speleothems and various indices of solar activity, and some correlation with Canadian tree ring records.

ABSTRACT. This work demonstrates the potential and the limitations of archaeo-geophysical techniques available at the Archaeological Geophysics Laboratory of the Department of Physics at the University of Sofia with various case studies in natural and artificial environment. Special attention is focused on GPR which is the most powerful archaeogeophysical technique This laboratory is the only one in Bulgaria, which develops new geophysical techniques and equipment for survey of archaeological sites and their dating. Introduction The Archaeological Geophysics Lab of the Department of Physics at Sofia University is the only one in Bulgaria which develops new geophysical methods and equipment for study of archaeological sites and their dating (Shopov et al., 1993; Dermendjiev et al., 1996). This lab has equipment and specialists that use a broad range of archaeogeophysical methods. Here, the possibilities of these techniques to solve various archaeological tasks are demonstrated.

Glaciations were attributed to variations of the Earth's orbit (Milankovitch cycles). But the best ever dated paleoclimatic record (from Devils Hole, Nevada) demonstrated that the end of the last glacial period (termination II) happened 10 000 years before the one suggested by the orbital variations, i.e. the result appeared before the reason. This fact suggests that there is something wrong

This work aims to create new scientific knowledge by developing new innovative technology for remote detection of unknown underground cavities and deep-seated rockslides. To achieve the goal, we intend to develop new innovative technology for remote localization of unknown underground cavities and deep-seated rockslides using a thermal camera mounted on a unmanned aerial vehicle (UAV). Technology is a defined sequence of operations and procedures under optimal conditions, varying within certain allowable limits, resulting in obtaining a particular result or product that meets certain requirements. Therefore, the development of new technology involves determining the allowable limits of deviation of the optimal conditions of operations and procedures for producing a good result that meets the established requirements. The development of new technology also involves determining the limits of its applicability under different external conditions. This paper includes determination of the allowable limits and the limits of applicability of the new technology being developed. Until now, no technology has been developed for remote detection of unknown underground cavities or deep-seated rockslides. The goal of this work is the development of such innovative technology with numerous applications in construction, environmental studies and protection, security, defence and infrastructure.

We analyze the solar impact on one of the main Earth climate system components—the land-near-surface air temperature—during the past 120 years. Using statistical analysis, a correlation between the variations of the total solar irradiance and of the annual-mean land-near-surface air temperatures was found. An unknown time lag between both data sets was expected to be present due to the complexity of the Earth’s climate system leading to a delayed response to changes in influencing factors. We found the best correlation with coefficient over 90% for a 14-year shift of the annual mean land temperature record ahead with data before 1970, while the same comparison with data until 2006 yields 61% correlation. These results show the substantially higher influence of the total solar irradiance on the global land temperatures before 1970. The decline of this influence during the last 40 years could be attributed to the increasing concentration of anthropogenic greenhouse gases in the Earth’s atmosphere.

In the following article we present some of our results from observations of two total solar eclipses (TSE). By combining appropriate photographic equipment and post-processing techniques we show that numerous solar phenomena can be captured in details during TSE. We use color slide RGB photometry technique to visualize invisible regions of the solar corona and to highlight some of the solar phenomena that are very difficult for observation by Earth-based observatories. In fact it reveals more details of the far solar corona than any original image taken from ground-based observations. RGB photometry visualizes different components of the solar corona in one image, which is impossible using conventional observations. This makes it valuable tool for studies of the solar corona. Here we first observe peculiar near infrared emission regions around the upper part of the solar limb during the 1999 TSE. So far its origin is unknown and they need further studies including observations during other solar eclipses...

Table 1: Parameters of regression coefficients in equations Y= Y+ b (log t-logt ) approximating speed of collagen cumulating in the granular tissue after trauma performed at different times of the day. Surgery time (clock hours) Average, Y Slope, b SE (b) Correlation coefficient ...

The luminescence of calcite speleothems displays an exponential dependence on soil temperature unless there is a dense cover of forest over the cave to dampen it. This relationship is determined primarily by the strength of solar visible and infrared radiation. It is suggested that, as a consequence, the microzonal variations of luminescence often found in speleothems can be used as a proxy index of Solar Insolation. The luminescence solar insolation proxy record of a speleothem from Jewel Cave, South Dakota, USA, was found to display millenial and centennial cycles in the record. It exhibits a rapid increase in solar insolation at 139 ± 5.5 kyrs. This increase precedes that suggested by the Orbital theory by about 10,000 years and is due to superimposition of the most powerful cycle in solar luminosity of 11.5 kyrs, upon the curve of orbital variations. The record from a speleothem in Duhlata Cave, Bulgaria matches that of South Dakota within the limits of dating error, indicating ...

SUMMARY - Luminescence of Speleothems - This paper discusses the advance of the speleothem luminescence research. Potential, resolution and limitations of high resolution luminescence speleothem proxy records of Paleotemperature, Solar Insolation, Solar Luminosity, Glaciations, Sea Level advances, Past Precipitation, Plants Populations, Paleosoils, Past Karst Denudation, Chemical Pollution, Cosmic Rays Flux variations, Cosmogenic Isotopes production and Supernova Eruptions in the Past, Advances of Hydrothermal Waters, and Techtonic Uplift are discussed. It is demonstrated that speleothems allow extremely high resolution (higher than in any other paleoclimatic terrestrial archives) and long duration of records. Some speleothems can be used as natural climatic stations for obtaining of quantitative proxy records of Quaternary climates with annual resolution. RIASSUNTO - La luminescenza degli speleotemi - Il presente lavoro discute lo stato della ricerca degli studi di luminescenza neg...

"For you" Concert for two organs and grand piano by Yavor Shopov inspired by Johann Sebastian Bach & Antonio Vivaldi. Performed by prof. Ganka Nedelcheva (grand piano), Rozalina Kassabova (electronic organ) and Yavor Shopov (keyboard) in the grand hall of National museum Earth and Man on November 15, 2014 https://www.youtube.com/watch?v=MBkfQWlq95Y

We found totally 1020 word with common meaning and pronouncing in Bulgarian and Hindi;
ancient Bulgarian ethnonims in India; and names of Vedic gods in Bulgarian language and family names.
We found 328 word with both similar meaning and pronouncing in Bulgarian and Hindi, consisting
3,5% of the most common words in Hindi. Correlation of Bulgarian with Sanskrit is far lower. This
suggests that there are traces of direct ancient contacts of Hindus with living Bulgarian language.
We determined 647 different Bulgarian ethnonims (names of towns and places (toponims) and water
bodies (hydronames) formed on the base of the national or clans names of the ancient Bulgarians
(Kutigurs, Utigurs, Onogurs, Kuchi- Bulgars, Dulo, etc.)) in India. We found also 45 names and
synonyms of 33 Vedic or Hindus gods in Bulgarian names or family names, or having functions
understandable in Bulgarian from their names (which are in Sanskrit). Names of these gods form 74
different Bulgarian family names.

Календарът на древните българи е слънчев. Според Стойнев (1994) “В ежедневния и в празничния живот на българите са съхранени остатъци от култ към Слънцето”. Нещо повече, той посочва, че все още се чества раждането на новото Слънце, на Младия Бог, т.е. Слънцето се възприема като божество. Според Старева (2005) у нас “Вярва се, че огньовете, които се палят на земята са вид слънчева магия. Те символизират слънчевия диск и помагат на слънцето да свети по-силно”. Според Панайотова (2007) Коледно-Новогодишния период във фолклорната култура се свързва с ново раждане на слънчевия бог (Млада Бога). Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември). Тогава денят е най-къс и затова в народните представи в този ден се ражда слънчевия бог и затова го наричаме Млада Бога. Постепенно деня започва да расте, т. е. Слънчевия бог нараства. С приемане на християнството деня на Новата година се премества от деня на зимното слънцестоене в деня на 1 януари, който е свързан с раждането на Христос. С него се преместват и традициите свързани с честването на Млада бога (слънчевия бог). В действителност много от сурвакарските песни, които се пеят на Нова година още съдържат мотива „Сурва бога се роди, Млада бога“. От тук следва, че при древните българи Нова година е била в най-късия ден от годината (зимното слънцестоене), считан за рожден ден на слънчевия бог и че името на слънчевия бог е Сурва. Сега всички българи още от деца сурвакат и пеят сурвакарски песни без да знаят какво е значението на думата сурва. Но преди Освобождението българите са знаели, че Сурва е бог и то бог на годините (т.е. на календара), както е писал Добри Войников (1879) в първия учебник по история за българските училища след Освобождението (фиг. 3). По това време той е бил наричан Суръ, подобно на името на слънчевия бог – Суря (чете се Сурьа) на санскрит, на който са написани ведите в Индия. Според Войников (1879) Коледа също е бог на древните българи. Бог на зимата, домашното веселие и радости. Коледните песни също са в чест на този бог. Според Съсълов (1963)  „българските обреди и обичаи, свързани със старата вяра, са били преосмислени, пригодени и разпределени към християнските празници“ .
Празниците на древните българи са били същите като на другите древни индоевропейски народи (Войников, 1879, Шопов и др. 2001, 2009). Те са най- добре запазени и до сега в Индия, защото индийците най- добре пазят традициите си от чужди влияния. По тази причина Войников (1879) посочва, че религията на древните българи е донесена от Индия (фиг.2).
Като потърсим повече информация за слънчевия бог във ведите в Индия попадаме на огромно множество поразителни прилики с нашия бит и фолклор (Шопов и др., 2002). Там слънчевия бог има 7 синонима или епитета, като всички от тях се разбират на съвременен български или имат паралели в българските имена (таблица 1). Най- интересните от тях са Динкара- на санскрит „дин“ значи ден, а „кара“ същото като на български, т.е. Динкара, както и Карам значи кара деня. В действителност в представите на древните народи слънцето (слънчевия бог) кара колесница по небето и така кара деня. Името на кочияша на колесницата на бог Суря във ведите също е нашенско и то много показателно- „Румен“, което освен популярно българско име означава цвят- цветът на изгрязващото и залязващото слънце, както и е глагол- руменее (придобива цвета на изгрязващото и залязващото слънце) в българския език. На пръв поглед всичко това изглежда странно и шокиращо, но е много логично, защото ведите са религиозни текстове на ведическите племена (или народи), които са част от индоевропейците емигрирали от района на Черно море чак до Индия (Shopov et al., 2009b). Така във ведите е запазена най- добре религията на древните индоевропейски народи от времето на най- масово използване на тяхната календарна система. Ведите достигнали до нас са написани през XV- X век пр. Хр.
Местоположението на населени места по света с имена произлизащи от името на слънчевия бог Сур (Сурва) попада на 100% на територии населявани някога с индоевропейски и само на 64 % с ведически народи (фиг. 4). Това е свидетелство, че този бог е бил бог не само на ведическите, но и на други индоевропейски народи, което вероятно е останало още от времето преди Потопа в Черно море, когато всички индоевропеци са били една народност и са говорели един език (Shopov et al., 2007, Wiik, 1999).

Освен слънчевия бог Суръ (Сурва) в българската митология и народните песни има запазен още един персонаж свързан със слънцето- върховния демон на тъмнината- Суря ламя. Тя се явява антипод на слънцето, който побеждава слънцето при което над света настъпва мрак. На пръв поглед изглежда странно защо демон на тъмнината носи името на ведическия бог на слънцето. Обаче като се вгледаме с представите на древните народи намираме общо вярване, че по време на слънчево затъмнение един дракон (ламя) поглъща слънцето. В действителност по време на слънчево затъмнение диска на слънцето не се вижда, а се вижда само слънчевата корона (виж корицата на календара), която изглежда както пламъците излизащи от устта на дракон според представите на древните народи. Това обяснява защо демона на тъмнината носи името на слънчевия бог- той е победителя (демона) на слънцето. Слънчевите затъмнения са от изключително значение за уточняване на календара и за датиране на събития в древността, защото времето и мястото от което те са се виждали може да бъде изчислено с точност до секунда. Така ако има запазени писмени сведения за древно слънчево затъмнение можем точно да определим къде и кога е станало то и да уточниме хрониките за древни народи и събития.

Всички посочени паралели с ведите и други представи на древните народи отнасят нашите традиции свързани със слънчевия бог към дълбока древност- още към времето от преди Потопа в Черно море.

A  complete  overview  of  the  genetic  studies  of  archaeological  remains  of  ancient  Neolithic  and
Eneolithic population in the Balkans is made. They are compared with the data from 996 DNA samples of
modern  Bulgarians  from  all  over  Bulgaria.  It  first  allows  obtaining  accurate  and  statistically  reliable
quantitative  assessment  of  the  origin  of  Bulgarians.  The  possibility  that  Thracians  and  Bulgarians  are
originated from local Neolithic and Eneolithic population in the Balkans is assessed. The results give an
unambiguous and reliable information about the origin of Bulgarians, which can not be challenged by any
other data, information and inferences.
It is demonstrated that: 
-Modern Bulgarians are originated from the Indo-Europeans who have lived in the Balkans around 5500
BCE; 
-Modern  Bulgarians  are  closer  to  protobulgarians  (which  are  the  main  component  of  modern
Bulgarians), than to the Thracians and Slavs; 
-Protobulgarians are typical Europeans belonging to the Indo-European group of nations; 
-Protobulgarians (and Bulgarians) are direct descendants of the Neolithic and eneolitic population of the
Balkans  and  caused  its  the  great  genetic  similarity  to  modern  Bulgarians.  All  genetic  studies  of  bone
material from archaeological excavations of Thracian burials showed that the tested Thracians are not of
local origin from the Balkans, and that they came here after the leaving of the eneolitic population from
Balkans. The main European fragment of DNA, which occurs in about 40% of people in every European
nation has never been found in Thracian’s DNA

Изследвана е най-древната писменна версия на Библейската история за Потопа записана на глинени таблички от кутиите (2478–2441 г. пр. Хр. по Ниппурската хронология) намерени при разкопки на град Ниппур владян от кутиите. На тези таблички са записани и най- древните писмени сведения за древните българи. Там се твърди, че Ноевият ковчег наречен magur (кораб - къща) е заседнал в планината Нисир, в земите на кутиите, вероятно имайки предвид техните земи по времето на написването на табличките. Това поставя въпроса къде точно са били земите на кутиите? Затова тук са използвани техните топоними за точното определяне на териториите им на картата на Азия.
Обработени са 6 900 000 топонима от целия свят. Издирени са 8448 етнонима (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними)), образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.) в Евразия. Те са нанесени прецизно на картата. Получените карти позволяват да се очертаят с голяма точност районите, в които са живели древните българи.
Доказано е, че кутиите (кутите) в Иран са идентични с прабългарското племе (клон) кутигури. 210 от топонимите и хидронимите в Иран са образувани на базата на етнонима Кути. 68 от тях все още съществуват не само в Иран, но също в България, на територията на Велики Булгар или Волжска България (сега в Украина и Русия).
На повъхноста на сондажа Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) е намерената обилна фина керамика (правена от кутиите) имаща мотиви на орнаментацията им много сходни с тези на керамиката от Елешница, Ракитово и Тлачене от културата Караново I (първа половина на VI-то хилядолетие пр. н.е.) и от Кърча на Румънския бряг на Дунава. Подобна керамика се появява и в Хаджилар (V-II) в Анатолия. За разлика от другите, керамиката от Годин тепе V е глазурирана и изработена на грънчарско колело. Идентифицирани са останки от кутигурите (кутиите) в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.)  и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия- IV (3300-1800 г. пр. Хр.).
Намерени са и много топоними в Иран, Пакистан, Индия и Бангладеш, които съвпадат с имената на основните градове, планини и върхове в България, които са наименовани от прабългарите (Варна, Бургас, Мадара, Балкан и т.н.). Някои от тях образуват името на многобройни селища и местности (до 43 топонима с едно и също име, което се среща и у нас).
Мотивирана е хипотезата, че отделянето и обособяването на отделни народи от индо- европейците е иницирано от Потопа в Черно море, който е датиран в интервала 5600-5500 г. пр. Хр. съвпадащ с началото на българския и византийския календар.
С помощта на топоними е потвърдена тезата, че древните българи мигрират в Европа от Кушанската империя след нейното разпадане. Тогава те поставят началото на българската държавност в Европа.

Издирени са 781 етнонима (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними) образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.)). Изследвана е морфологията на тези древно- български етноними. Те са сравнени с българските етноними в България и със синтетични етноними образувани от същите основи със суфиксите с които се образуват топонимите в България. Така са установени 216 различни древно- български етнонима в Иран, които съвпадат с теоретичните (синтетичните) български топоними. 68 от тях се срещат в България, Велики Булгар или Волжска България.
Намерени са много топоними в Иран, които съвпадат с имената на основните градове и върхове в България, които са наименовани от прабългарите (Варна, Бургас, Мадара и т.н.). Някой от тях се повтарят в 43 топонима в Иран. Изследването на тяхното значение на фарси доведе до разгадаване на значението на имената на някой от тях, което е било загадка до днес.

Лекция на доц. Явор Шопов, президент на комисията по Физикохимия и хидрогеология на карста на Международния съюз по Спелеология (UIS).
Лекцията започва с видовете скали, в които се срещат пещери и процесите, които водят до образуването на пещери в карстови и некарстови райони. Тя включва повърхностните карстови форми - видове, начин на образуване, места на срещане и връзката им с геологията на скалите и пещерите под тях. Това знание е полезно за търсене на нови пещери. Тя включва също механизмите на разтваряне на карстовите скали и връзката им с климата, геологията и орудяванията в района.

Засяга структурата и морфологията на пещерните системи и връзката им с геометрията на водосбора, еволюцията на водната циркулация и на релефа. Включва пещери в некарстови райони (ерозионни, вулканични и др. пещери). Ще научите как се раждат, живеят и умират пещерите, за колко време става това и какво остава от тях.

Лекцията включва и вторичните карстови форми (вторични пещерни образования) и информацията, които те носят за процесите и условията, при които са се образували, за промените на климата и околната среда в миналото. Лекторът ще ви запознае с механизмите на образуване на красиви и причудливи пещерни образования като пещерни цветя, пещерно мляко, пещерни бисери, хеликтити, коралити и много други интересни форми на минералните агрегати, които се срещат само в пещери, но дори и там те са изключително редки. Ще научите за причините за оцветяване на вторичните пещерни образования и за информацията, която крие цвета им. Ще видите как изглежда светенето (фосфоресценцията, флуоресценцията и катодолуминесценцията) на различни пещерни минерали и ще научите какво ни показва то за глобалните промени на Земята.

Ще научите как живите организми, човека и микроорганизмите влияят върху процесите в пещерите.

Лекцията е подготвена на основата на серия от образователни презентации по карст и спелеология, които са създадени от Италианското спелеоложко дружество (SSI) по проект на Международния съюз по Спелеология (UIS) през 2009 г. Целта на тези презентации е те да позволят теоретично обучение на спелеолози на съвременно световно ниво. Затова те са подготвени от водещи италиански и чуждестранни специалисти по всяка тема, която е включена в тях. Явор Шопов е участвал в изготвянето на няколко от тези презентации. Те са допълнени от Явор в неговата лекция със слайдове за български пещери. За актуалност на лекцията към днешна дата той е включил още няколко допълнителни теми, които не са засегнати в проекта на SSI и UIS. Затова лекцията ще бъде интересна не само за курсисти, но и за опитни пещерняци и спелеолози. Всеки ще може да види или научи нещо ново от тази презентация, която е подготвена с помощта на опита и знанията на голям брой чуждестранни специалисти по карст и спелеология.

На 19.02.2016 г. Институтът по Древни цивилизации внесе в Министерството на Науката и Образованието (МОН) становище за промяна на концепцията за произхода на българите, прабългарите и древността на българската държава в учебниците по история, Вх.№ 09-62/19.02.2016 г. То подкрепя становището на Института по история на БАН по въпроса и предлага следните промени в съдържанието на учебниците за училищата:
1) Терминът “прабългари” да се замени с “древни българи”.
2) Произходът на древните българи е индоевропейски.
3) Титлата на българските владетели е „кан”.
4) Да се изучава Волжска България.
5) Да се разшири познанието за иранския древен свят.
6) Началото на българската държавност да бъде положено в 165 г.
7) Да се отмени периодизацията на първа, втора и трета българска държава, която не е уместна.
8.) В съвременния български език са запазени и се използват няколко хиляди думи от прабългарски произход, които се срещат също в индо - иранските езици. Повечето от тях погрешно са били обявени за турцизми.
9.) Древните българи са имали един от най-точните и най-древните календари. През 70-те години на XX-ти век той е бил предложен от ЮНЕСКО за световен календар, защото е изключително удобен за използване.

Относно дебата за замяната на термина “турско робство” Институтът по Древни цивилизации смята, че е от особено значение правилно да се употребява терминологията, използвана от авторите, които са били свидетели на тази епоха. Има неизброимо количество исторически писмени източници използващи масово термините “робство” и “иго”. Затова не е редно сега въпросният термин да бъде заменен в учебниците с други термини, независимо от каквито и да е съображения.